Дългият път към обединението на Германия

Това стана възможно между другото и заради перестройката на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов. Даниел Шешкевиц припомня за събитията от онова време:

„Мистер Горбачов, разрушете тази стена”

- призова през юни месец 1987 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън по време на визита в Берлин. Тогава едва три на сто от гражданите на ФРГ смятаха, че е възможно някой ден да доживеят падането на стената, разделяща фактически Източен от Западен Берлин , а символично и цяла Германия. Ала ходът на историята ги опроверга, както опроверга и следното изказване:

„Стената ще остане и след 50, и след още 100 години, ако не бъдат премахнати причините за нея”.

- това лъжепророчество от януари 1989 г. на тогавашния председател на комунистическата ГЕСП Ерих Хонекер пък бе опровергано само 10 месеца по-късно. През ноември членът на Политбюро на ГЕСП Ерих Шабовски оповести отварянето на границите на ГДР със запада, а по този начин и рухването на стената. Погрешната интерпретация на едно не твърде ясно решение на партийното ръководство доведе, както стана ясно по-късно, до тежки последствия за управляващите в ГДР.

„Ние сме един народ!”

- скандираха гражданите на източната част на Германия и се отправяха на запад. Не само символично, а и буквално. Надеждата на не един и двама правозащитници от онова време ГДР да се съхрани катодържава в рамките на демократична, но социалистически ориентирана система, бързо се оказа илюзия. На първите свободни избори за Народната камара /парламента на ГДР/ победи Алиансът за Германия под ръководството на ХДС, чиито партиен председател в Западна Германия вече твърдо планираше обединението на страната и съзираше историческия шанс, когато убеждаваше държавите-победителки от Втората световна война, САЩ, Франция, Великобритания и Съветския съюз, а също така и европейските съседи, че може да се има доверие на обединена Германия.

„Ние, германците, си взехме поука от историята. Ние сме народ, който обича мира и свободата. И никога няма да оставим да оставим нашата демокрация беззащитна пред враговете на мира и свободата. За нас любовта към отечеството, любовта към свободата и духа на добросъседството са неразривно свързани”,

Заяви тогава канцлерът Хелмут Кол.

По време на преговорите „две плюс четири” бяха договорени международно-правните предпоставки за германското обединение между правителствата на двете германски държави и на силите-победителки. В крайна сметка са възстановени ограниченият от края на Втората световна война суверенитет на Германия и нейното единство.

Оттогава изминаха 17 години. Във възстановяването на източно-германската икономика междувременно бяха преляти най-малко 250 милиарда евро. Благодарение на т.н. „Пакт за солидарност 2” до 2019 г. ще бъдат трансферирани още 150 милиарда. Обаче освен процъфтяващите градове като Лайпциг в източната част на Германия все още има редица структурно слаби области и безработица в размер на 18 процента. Безработните в западните провинции са 9 процента.