Държавата и тайните служби

Тайната и опазването й съставляват същността на всяка тайна служба; една напълно прозрачна тайна служба би била сама по себе си противоречие. От друга страна обаче прозрачността съставлява същността на всяка демокрация. Свързваща функция между тези две позиции изпълнява парламентарната контролна комисия или в краен случай разследващите комисии.

Критериите за това, какво трябва да се смята за държавна тайна, са променливи. Понякога само датата или разстоянието стоят между предателството и заслугата. Тайната – също като правото – си има своите епохи. Постигането на съгласие по въпроса за класифицирането на определена информация като тайна става много по-произволно, отколкото управниците са готови да признаят. Понякога нещо се обявява за тайна просто по целесъобразност. Затова сегашният разгорещен дебат в Берлин около назначаването на специална парламентарна комисия, която да разследва работата на германското разузнаване в Ирак е малко издайнически. Често държавните инстанции, тоест бюрокрацията, искат да се изолират от прекаленото любопитство на своите граждани.

В Германия съществува прецизна подредба за класифициране на тайните: от “само за служебно ползване” до “строго секретно”. Понякога е достатъчен само един печат, за да се обяви нещо за държавна тайна. По този начин понякога се стига да истински извращения. Ако си спомняте още псевдо-аферата с плутония, довела до образуването на специална разследваща комисия на Бундестага, ще си спомните сигурно и текста в списание “Шпигел”, който именно доведе до назначаването на комисията и който бе класифициран първоначално “само за служебно ползване”.

Но дори и празни листове, влезнат ли веднъж в папка с грифа “само за служебно ползване”, могат да получат съответния печат. Ефимерността на тайната се разпознава и по средствата за “декласифицирането” й. Онова, което до вчера бе строго поверително по отношение на разпитите на затворниците от американския лагер Гуантанамо, днес е достъпно на обществеността благодарение на решението на един американски съд.

Естествено в сегашния случай с дейността на германското разузнаване в Ирак ще има неща, за които ще се говори само при затворени врата, тъй като в противен случай може да бъде застрашена сигурността на държавата или на служителите на тайните служби. Само че това не би трябвало да става карт бланш за обявяването на всичко за “тайна”.