«Евроатлантически седмичник”

Политическите сили в България се обединиха около идеята за референдум по повод предстоящото пълноправно членство на страната в ЕС. Засега спорът е между НДСВ, които предлагат допитването да съвпадне с парламентарните избори догодина и останалите партии и президента, които смятат, че референдумът трябва да бъде произведен отделно.

Демокрацията е управление на народа. Решението, което гражданите на една демократична държава вземат често предопределя посоката на нейното развитие. Изборите и референдумите са механизмите, с помощта на които гражданите участвуват в оформянето на политическия процес и определят предпочитаното от мнозинството решение пред другите предлагани алтернативи. Понятието референдум като цяло включва всички форми на пряката демокрация, като плебисцити, петиции, инициативи и разбира се, самото допитване до

народа.

Повечето сериозни експерти приемат, че референдумите са зле информационно осигурени съревнования на идеи, на които и гражданите не са в състояние да направят най- вярната преценка. В българският печат вече се появиха полемични и аргументирани публикации, в които идеята за референдум беше наречена ”споделена безотговорност на тълпата”, ”шантаж” , отправени бяха предупреждения за ”злоупотреби с популизма и манипулацията”, за опасността ”политическите решения да се взимат пряко от големи групи некомпетентни, афектирани от полярни емоции групи от хора”. Дори беше цитиран и Аристотел, който казва, че "Управлението посредством пряко волеизлияние на противоречиви масови афекти и пристрастия е неизбежно вътрешно конфликтно и слабо, и много скоро води вместо до "пълна демокрация", до открита диктатура”.

Въпреки това българският парламент понечи да промени досега съществуващия Закон за допитване до народа. Според обсъдените поправки, 5 на сто от избирателите ще могат да правят предложение до НС за произвеждане на референдум по даден въпрос. Десет на сто от избирателите ще могат да инициират референдум за промяна на Конституцията, но допитването щяло да има само «консултативен характер”. Засега не е уточнен все още параграфа, който определя кой референдум може да бъде решаващ и кой консултативен.

Доколкото членството в ЕС предполага загуба на национален суверенитет във важни области на националната политика, досега всички държави-членки са искали на даден етап подкрепата на своите граждани за влизането в съюза. Което показва, че допитването до народа е от изключителна важност, тъй като не винаги хората подкрепят намеренията на своя политически елит, сред който

обикновено цари консенсус по отношение членство в съюза. Примери – Норвегия през 70-те и 90-те години, Швейцария през 90-те. Да не споменаваме крехкото мнозинство, с което през последните години редица членки едва потвърдиха с референдуми своето присъединяване или промените в договорите с ЕС.

Така възниква въпроса – от какво ще се определя отношението на българските граждани към членство в ЕС на фона на тяхната доказана засега масова неинформираност за политиката, дейността, органите и функциите на ЕС?

Статистиката от референдумите досега сочи, че често гражданите са склонни да заменят своята неинформираност с компетентностите на управляващото правителство в момента, като подкрепят неговите позиции. Тъкмо върху това залага сегашното управляващо мнозинство в България, лансирайки идеята референдумът и парламентарните избори да бъдат произведени едновременно. Но тъй като всички партии в страната подкрепят членството в ЕС, гражданинът трудно може да направи разлика между позициите на партиите в управляващата коалиция и онези в опозиция, да речем. Затова значителна част от имащите право на глас се очаква да подкрепят позициите на партиите, на които те лично симпатизират. Оттам черпи самочувствието си БСП, която в момента се радва на най-висока електорална подкрепа, в това са и идейните надежди на дясно ориентираните партии, които въпреки своята фрагментираност все още са в състояние да произвеждат запомнящи се и продуктивни политически послания. При това положение вероятността референдумът и парламентарните избори да бъдат произведени едновременно е минимална.

И още нещо. Всички нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа са оценявали в референдумите перспективите за своите държави според съвсем утилитарни критерии. Убедителната подкрепа за членство в почти всички от тях се е основавала на убеждението, че страната им ще има полза от членството, която полза ще облагодетелстувва всеки отделен гражданин. Дори повече, мнозинството гласували с ”да” са виждали бъдещето на своята държава свързано с бъдещето на други страни, макар това да не означава ясно изразени предпочитания към Запада. Просто гласът на подръжниците за членство е бил резултат от смесването на чисто практически и международни интереси на гражданите.

Как ще се развият нещата в България?

Засега 77 на сто от неинформираните за ЕС българи отговарят, че страната няма бъдеще извън ЕС, а 66 на сто подкрепят членството в съюза. Какви ще бъдат нагласите след сключването на Договора за членство и в навечерието на парламентарните избори, когато се очаква тази неинформираност да намалее, предстои да разберем.