Евроатлантически седмичник

На 20 април тази година българският президент Георги Първанов се обърна към Конституционния съд с въпроса дали сегашното обикновено Народно събрание или само Велико народно събрание могат да гласуват наложителните промени в Конституцията, свързани с предстоящото членство на България в ЕС. Днес, точно месец по-късно, политическите сили в страната продължават да са разделени по този въпрос.

В рубриката ”Евроатлантически седмичник” Георги Папакочев се спира върху същината на спора и вероятността той да бъде решен навреме:

Точно 6 са необходимите изменения на Основния закон, свързани с влизането на България в ЕС. Съвсем накратко те са частичното прехвърляне на компетенциите на националните органи към компетенциите на съюза, уреждане върховенството на европейското право над националното, отпадане забраната за чужденци да купуват земеделска земя в страната, уреждане на т.нар. активно и пасивно избирателно право, оторизиране на правителството да представлява държавата в европейските институции и да информира за решенията Народното събрание и някои окончателни промени в съдебната власт.

Всички политически сили в България се обявиха за необходимостта от поправки в Конституцията, но разделението се появи по въпроса кой има право да направи тези поправки и кога да стане това. Макар спорът да е определено теоритичен и до огромна степен юридически, в него, както обикновено, първи шумно се намесиха политиците, което подсказва, че интересите и политическите сметки ще играят доста важна роля при неговото конкретно решаване.

Позицията на президента Първанов, който е и вносител на питането до КС е, че действуващото НС би могло да направи конституционните промени при постигане на консенсус сред парламентарните сили. В интервю за македонско списание в края на миналата седмица, премиерът Симеон Сакскобурготски изрази резерви към идеята за свикване на ВНС като така по същество подкрепи позицията на Първанов. В самия Парламент депутатите от НДСВ, СДС и ОДС като цяло се обявяват за свикването на Велико народно събрание, ДПС и Новото време декларират неутралитет, а БСП се обявява категорично против подобна възможност.

Защо Първанов и неговата бивша партия са против?

При евентуални избори за ВНС левицата много трудно би събрала решаващите две трети от гласовете в него, поради което тя няма да може да оформя конституционните поправки според желанието си и неизбежно ще трябва да се съобразява с партиите от десницата – известно е, че решенията на ВНС се вземат с квалифицирано мнозинство. БСП разчита на нестабилното разположение на силите в сегашния парламент и добре съзнава силата си на фона на разделението в дясното пространство. От друга страна едно Велико народно събрание би отложило във времето редовните парламентарни избори, които хората от ”Позитано” 20 очакват да спечелят. Не случайно бившият депутат от ВНС, икономистът Венцислав Димитров наскоро обобщи: «ВНС искат онези, които ще загубят изборите. БСП не иска ВНС защото ще управлява».

Зад мотивите на президента да "изчисти” чрез КС възможно по-рано казуса с ВНС се крият и неговите опасения от възможността висшата съдебна власт да се опита да шантажира политиците с евентуалното препятстване на евроинтеграционните процеси по финалната права на приемането на страната в ЕС. Така, ако КС прецени, че единствено ВНС има право да приема промени в конституцията, ще има достатъчно време за неговото свикване и евентуалните опити на съдебната власт да търгува запазването на сегашните си правомощия срещу ненамеса във взаимоотношенията с ЕС ще бъдат блокирани.

В продължаващите дебати по въпроса прозвучаха и други любопитни аргументи. Според някои, ВНС би могло да заседава без да бъде разпуснато обикновеното НС, което ще освободи конституционните законодатели от текущите проблеми и партизанщината. Други, като известният политолог Иван Кръстев смятат, че «Проблемът за ВНС има смисъл единствено и само с промяната на начина, по който е променя Конституцията. Ако политическите сили гарантират, че това е единственото, с което ще се занимават, тогава ВНС може да трае наистина в рамките на 4-5 дни», смята Кръстев.

Така, в крайна сметка всичко все още е в ръцете на Конституционните съдии. От тяхното решение ще зависи как и дали България навреме ще бъде напълно готова за пълноправното си членство в ЕС.