1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Евроизборите

15 май 2007

В неделя българските граждани за първи път ще избират свои депутати в Европейския парламент. В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда обстановката, при която ще се състои евровота

https://p.dw.com/p/Asog
Снимка: dpa

През тези последни дни преди изборите усилията на официалните власти са насочени не толкова към повишаване на очакваната санитарно ниска избирателна активност, колкото да обясняват, че избори в неделя все пак ще има и те не би трябвало да имат пряка връзка със случващото се през последните седмици в България. Предизборната кампания, преминала изцяло в сянката на корупционен мегаскандал, трусове в управляващата тристранна коалиция, показни мафиотски разстрели на заможен морски общинар и мастит спортен деятел, опасност от парализираща транспортна стачка, беше насочена по-скоро към доусвояване средствата на партиите предвидени за надпреварата, отколкото на нея да бъде все пак обяснено на населението защо е важно да гласува и какви хора ще представляват страната в Страсбург.

Така скандалите, прерастнали в откровена криза, превърнаха първите за България евроизбори в нещо като политически пир по време на чума. Вакханалия, при която в съзнанието на хората укритите милиони на Вальо Топлото се преплетоха с все още енигматичните милиони на министъра на енергетиката и икономиката Р.Овч, където четвъртата фигура в съдебната власт-шефа на националното следствие - изнудва богати фирми за пари с помощта на свои подчинени, а друг министър от кабинета спори публично, че водените от него нерегламентирани разговори с шеф на силно съмнителна посредническа фирма, не били 84 а само 11, а данните от подслушваните телефонни разговори се предоставят първо на определена партийна централа и чак след това стават достояние на компетентните органи.

В тотално обърканите представи на обикновения българин звучат и неизбежните изстрели, които от упор поразяват на седалката на неговия личен джип „Порше Кайен” общинарят на Несебър, един от най-големите собственици на луксозни хотели в този черноморски район или поразяват на седалката на луксозен мерцедес президент на популярен футболен клуб, известен и като най-големият износител на череши от България. В същото време главния прокурор и вътрешния министър молят с писмо ЕК да изпрати експерт, който да наблюдава или просто да легитимира твърденията, че правоприлагащите органи в страната работят компетентно, обективно и безпристрастно.

Алогичният тюрлюгювеч в главите на хората се засилва и от действията на политиците – министри на коалиционния партньор НДСВ от кабинета напускат демонстративно заседание в знак на протест срещу паническите решения на социалистите за освобождаване на заплатите в държавните фирми, като в същото време министър-председателят твърди, че коалицията е единна и криза няма. Едни формации на опозиционната десница предлагат гласуване на недоверие на кабинета преди евроизборите на фона на сеизмичните корупционни и криминални скандали, докато други философски заключават, че изборът на 20 май по същество щял да бъде вот на недоверие за управляващите.

Невротичният хаос стигна дори дотам, че местни ентусиасти от управата на Велико Търново предложиха напълно сериозно половината президентска администрация да се премести обратно в първата българска столица, идея, подкрепена също достатъчно сериозно от една аспирираща за евродепутатско място политическа партия. От своя страна домогналите се с кръв, пот и сълзи до софийската държавна администрация хора от провинцията ужасени си представяха, как биха се върнали отново по родните си места и как техните софийски апартаменти ще бъдат огласявани от ракиен глъч и фолк музика само през почивните дни...

На фона на този трескав кошмар съобщенията, че всеки ден по българските пътища загиват десетки, главно млади хора от пиянско каране с висока скорост, че полицията е заловила инструктор и курсист в учебен автомобил с няколко промила алкохол в кръвта, че разгневен шофьор на бърз автомобил засякъл непослушен тролейбус в София и пред смаяните погледи на пътници и полицаи напердашил здраво ватмана, че поредният генерален директор на националното радио вместо със свещеник и водосвет пред новия параклис в двора на институцията, е бил посрещнат с протестна журналистическа декларация и предупредителната песен на Битълс „Let it be” – всички тези съобщения са само допълнителни щрихи от сюрреалистичната картина на новата европейска членка.

На този фон в неделя, облечени с празнични дрехи и чинно, българите за първи път престои да избират своите евродепутати. След съботния ден за размисъл на повечето от тях няма дори да им хрумне, че Европейската комисия вече е започнала наказателна процедура срещу страната заради забавяне при въвеждането на редица европейски директиви в националното законодателство, както и че през юни се очаква тежката присъда в доклада на комисията в областта „Правосъдие и вътрешни работи”. Тези скучни факти не са важни.

Важното е шоуто в политиката и живота да продължава като един безкраен пир по време на чума. А най-важното е Азис да изпълни заканата си и наистина да стане министър на културата. Което ще си бъде наистина в реда на нещата. Българските, де.