Европа и парламентарната криза в България

Официалното становище на Брюксел, заявено от говорителя на комисията Амадеу Тардио, е, че европейската перспектива на България налага възможно най-бързо да бъде съставено «силно и стабилно правителство, което ще продължи подготовката за членство и ще приеме необходимите реформи, за да може страната да се присъедини към Европейския съюз през 2007 година».

Както подчерта и министъра в оставка Меглена Кунева: няма европейски лидер, който да иска да се откаже от ангажимента, поет с подписването на договора за присъединяване.

Иска ли обаче Европа да види България в ЕС на 1 януари 2007 година?

Коя Европа желае това – Европа на лидерите или Европа на гражданите? И каква България искат да видят те в своя «елитен клуб»?

В неофициални разговори много от посланиците на западноевропейските страни дадоха да се разбере, че песимизмът расте и че последния развой на събитията в София не се приема с радост в техните среди.

Независимо, че политическите кризи в държавите от най-голямата вълна на разширяването непосредствено преди или след присъединяването в ЕС не са прецедент, три са причините, поради които София не може да очаква същата «толерантност» от Брюксел: първата е географската карма или «балканска обремененост» на България; втората е икономическата изостаналост на страната; третата е европесимизмът, който расте в Париж, Берлин, Хага, Лондон…

В този смисъл не биха ни помогнали никакви сравнителни анализи, които да обясняват, по какво се различава новото поколение политици в Централна Европа, каква е относителната тежест на остатъците от живота и навиците на комунистическото минало в Прага и в София или по какво се различава Хайдер от Сидеров… Няма единна матрица, която да бъде прилагана към отделните кандидатки. Сигурно е, че най-прецизна ще бъде проверката по отношение на готовността на двойката България-Румъния.

Според неофициални анализи в Брюксел, обстоятелството, че повече от месец след изборите България няма правителство, както и неяснотата изобщо за съставяне на кабинет… обричат България… Ако до неотдавна София правеше опити «да се откъсне» от Букурещ, вече сме свидетели на обратната тенденция.

С други думи – България не изневери на себе си: в края на своя път към Европа, тя е все така непредвидима, както и в началото!