Европа трябва да даде на Украйна ясен сигнал

Победата на Виктор Юшченко е убедителна победа за демокрацията в Украйна. Това може да се прочете в поздравителната телеграма на федералния президент Хорст Кьолер.
Също и федералният канцлер и министърът на външните работи изпратиха подобни поздравления към Киев.
Облекчение цари сред дипломатическите кръгове в Европа. Юшченко ще се справи, Украйна е поела пътя км демокроцията социалната пазарна икономика и правовата държава.И преди всичко страната сама ще се справи с проблемите- се чува най-често из дипломатическите среди.
Това би било добре, защото Европа от месеци насам е заета със собствените си проблеми. Последното разширяване на ЕС увеличи населението на съюза на 455 милиона души.
Политическите дискусии станаха по-трудни, решенията се вземат също трудно. Европа няма нито силата нито волята да се заема сериозно със съседна Украйна. Но дипломатите трябва да са наясно, че промяната която тепърва започва не е необратима. И европейската дипломация трябва да проумее и то преди да се е подхлъзнала на гладкия паркет, че без подкрепа отвън, без приобщаване на хората в Украйна- от Лвов до Донецк- демокрацията няма скоро да изкласи.
Няма смисъл европейската дипломация да отклонява поглед от съществуващите рискове в украинската трансформация. Ще успее ли Юшченко да се наложи срещу интересите на икономическите босове и техните кланове?
Ще успее ли той в дългосрочна перспектива да запази демократичното движение и да го подготви за общ политически курс?
Политическата промяна в Украйна не се решава само от личността на президента. Политическата система в Украйна е зависима от множество групови интереси.
А много от представителите на тези интереси въобще не са демократи, мнозина от тях си остават съветски носталгици.
За съжаление от години насам в Лондон, Берлин, Брюксел и Париж не се обръща внимание на този конгломерат.
Украинците искат страната им да се присъедини към ЕС.
Брюксел отговаря с една мъглива концепция за “ново съседство”, концепция, която поставя Украйна на едно стъпало с някои южни съседи. С огорчение и възмущение в Киев се отчита, че вратата на ЕС се отваря за Турция, а за една страна с европейски традиции и история, същата тази врата остава затворена. С последното източно разширяване на ЕС Европа е на границата на възможностите си. 50 милиона украинци допълнително? В очите на европейските дипломати- нещо невъзможно.
Или казано на дипломатически жаргон: още една дискусия за присъединяване, подобна на тази с Турция не би била в настоящия момент разумна. Защо всъщност не?
Защо не се дискутира по въпроса след определено време, в което политическото ръководство осъществи на дело промените, на Украйна да се даде сигнал за европейска перспектива?
Европа трябва да престане да бъде вторачена единствено в себе си. Европа трябва ясно да види шансовете и рисковете на политическите промени в Украйна и своевременно да окаже ефикасна политическа подкрепа- било под формата на по-тясно сътрудничество, или стратегическо партньорство, а защо не е и предложение за асоцииране. Единствената причина за увъртанията на европейската дипломация всъщност се нарича Москва и съобразяването със стратегическия партньор Русия. Стратегически партньор, който забележете с гигантски крачки вътрешнополитически се връща към съветската каменна ера. Страна в която обществото, свободните медии и критичните гласове са в букаи.
Европа не може да иска подобен режим да бъде образец за други.
А в Украйна сега съществува единствен шанс за промени, който заслужава ясната подкрепа на ЕС.