Европейската “визия” на британците или Тони Блеър в ролята на “спасител” на Европа

Европейската политика на Острова носи следи от величието на бившата Британска империя. Някога британският флаг се е развявал над една четвърт от територията на света. В сравнение с тези измерения, европейският паркет е твърде тесен, за да отговори на британските амбиции. Когато на 19-ти септември 1946-та Уинстън Чърчил държи своята реч в университета в Цюрих, той изключва Великобритания от проекта, наречен “Съединени щати на Европа.” Страната се чувства като “майка” на бившите задокеански колонии, обединени в Британската общност. Според Хъг Гейтскел, известен като “бащата на евроскептицизма”, тази роля е несъвместима с един континентален европейски ангажимент. На 3-ти октомври 1962-ра в Брайтън той заявява, че ако Великобритания влезе в Европейската общност, това би бил краят на хилядагодишната британска история, защото Островът ще деградира до провинция на Европа.

Днес Великобритания членува вече 32 години в Общността и краят на британската история все още не е настъпил. Но и сега от брега на Темза се гледа на континенталните проблеми най-вече през призмата на британските национални интереси. В своята програмна реч на 28-ми ноември 2002-ра в Кардиф, Тони Блеър дефинира дилемата на всяко британско правителство. Според него тя се състои в това или да се изчаква развитието в континентална Европа и Великобритания да се включи в даден проект, едва когато нещата тръгнат добре, или да се включи в проекта още отначало, за да го направлява в желаната от британците посока.

Неслучайно мнозина днес посрещат с насмешка изявлението на Блеър, че винаги е бил “страстен европеец”. Френският президент Ширак го нарече дори “госпожа Тачър, преоблечена в костюм”.

Независимо от съмненията в искреността на Тони Блеър, на критиката му към Европейския съюз би следвало да се гледа сериозно. Като представител на т.нар. “проевропейски реализъм” той с право говори за необходимостта от реформи. Най-рационалното в неговата критика са нападките срещу неимоверните суми, които поглъща аграрната политика – над 40% от бюджета на Евросъюза. Този анахронизъм е наследство от времето преди половин век, когато Европа, в условията на недостиг след войната, се стреми на всяка цена да осигури самостоятелно си задоволяване със селскостопански продукти. От тогава насам европейските фермери са “разглезени” със субсидии, които днес не са оправдани. Отдавна проблемът се състои не в недостига, а в излишъка на селскостопанска продукция. Според британците е недопустимо, селското стопанство да се подпомага по стария начин. Нотка на горчив хумор се чува в британската констатация, че един милиард хора по света живеят с по-малко от един долар на ден, докато всяка крава в Европейския съюз получава по два долара дневно.

В своята реч пред Европейския парламент на 23-ти юни тази година Блеър, вживял се в ролята на “спасител”, се обяви за модернизация на Европейския съюз. От това, дали ще последват конкретни стъпки, зависи неимоверно много. Защото, както подчерта дори сънародникът на Блеър - Греъм Уатсън, водaч на либералната фракция в Европарламента, “една реч не е достатъчна, за да изтрие годините на недоверие”.