Европейската комисия изисква въвеждането на единна енергийна политика в Евросъюза

�омисия.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу отправи следния апел към 25-те страни-членки на Евросъюза:

“Европа не може да се справи с предизвикателството да координира 25 различни енергийни политики. Европа с нейните 450 милиона потребители на енергия разполага с възможностите, а и със законите да пожъне успех в тази насока. Липсва ни значи единствено политическата воля.”

Или по-точно волята за въвеждане на единна европейска енергийна политика. Идната седмица отговарящите за този ресор европейски министри ще обсъдят предложението на Европейската комисия, което ще бъде обект на дебати и в рамките на срещата на върха на европейските държавни и правителствени ръководители, запланувана за края на месеца. Те бяха всъщност тези, които миналата есен възложиха на Европейската комисия задачата да изготви стратегия за въвеждане на единна енергийна политика. Покачващите се цени на петрола и засилващата се зависимост от доставки от трети страни накараха лидерите на европейските държави да се замислят върху темата енергоснабдяване в Европа. Ето някои от предложенията на Европейската комисия: намаляване на зависимостта от петрол и природен газ, инвестиции в сферата на обновяемите енергии и най-вече обсъждане на всички възможни форми на енергопроизводството, включително и атомната енергия, заяви Барозу.

“Знам, че по този въпрос цари разногласие. Но в нашето предложение атомната енегрия играе важна роля. Мисля, че не бива да се натоварваме излишно с теми-табу.”

Въпреки това решението за правилната смес от различните форми на енергопроизводство ще остане и за напред в правомощията на отделните европейски държави.

Еврокомисията е обезпокоена най-вече от факта, че някои страни-членки на Евросъюза, като например Испания и Франция, полагат неимоверни усилия да предотвратят продажбата на енергийните си концерни. Това е в противоречие с преследваната от нас единна енергийна политика, заяви Барозу.

“Длъжни сме да се противопоставим на всяка форма на икономическия национализъм, най-вече в сферата на енергетиката. Би било безсмислено да продължим напред с 25 малки разединени енергийни пазари, вместо да се възползваме от предимствата на вътрешния ни пазар.”