Европейската криза

Сега всички насочват поглед към Тони Блеър , който е бъдещият потационен министър председател на Европейския съюз , който обаче има в главата си само собствени интереси.Това което е от полза за Великобритания , трябва да е от полза също за Европа.Върху тази формула може да се ограничи политическата позиция на Тони Блеър. Тони Блеър, който се оказа достоен за своята предшественичка Маргарет Тачър ще се опита през шестте месец на своето председателство да изкопчи най-доброто за страната си.Колкото и празно да звучаха досега неговите проевропейски заклинания все пак Блеър винаги успяваше да иизбягва остри критики.Никъде злорадството спрямо Жак Ширак поради бламажа във френския референдум не бе толкова голямо както във Великобритания. Кризата на Европейскя съюз е също и криза на отношенията между Великобритания на Блеър и Франция на Ширак.Двеста години след Трафалгар държавите от двете страни на Ламанша все още не са установил трайно приятелство.Според изявяавана партийна идеология Блеър би бил един вид социалдемократ , а Ширак консерватор. Блеър обаче е по-скоро синоним за успешен капитализъм , а френския президент за опита да създаде социални условия които навремето минаваха за ценности на левите. При всички собствени интереси Ширак се врече в идеите на бащите на европйската кауза докато Блър не показва никаква склонност да подчини на европейската солидалност собствените си стремления за успех. Французинът все още не е изоставил идеята за политически обединена Европа.Британецът иска едзин вид търговска зона по подобие на Британската общност.Неговата представа за Европа се определя от повече стопански либерализъм и конкуренция , по-малко вмешателство на държавата и п-голяма близост със САЩ. Ширак не споделя никое от тези гледища но дори и независими от това двамата двама почти не биха били в състояние да измъкнат Европа от кризата. Неотдавна наа европейскта среща на върх Блеър държеше в ръцете си възможността да се избегне изостряне на кризата. Той обаче допусна задълбочаване на кризат за да спечели точки в собствената си страна.Освен това младият по на Даунинг Стрийт искаше да уязви стария в Елисейския дворец тъй като между тях още има открити някои и други сметки.Вие имате лошо домашно въпзитание кза веднъж Ширак на Блеър след кат Блеър попрекали с тон.След това двамата не можаха повече да установят приятелски отношения.За разлика от близостта която установиха германският канцлер и френският президент , която се отразява и върху отношеният между правителствата още от времето на Маргарет Тачър между правителствените ръководители в Лондон и Париж не е имало някакви по-сърдечни връзки.Неотдавна фхренскиюят премиер де Вилпен който подгравателно окачестви британското правителство като “ стар режим.” Това освен че не пасваше но бе и целенасочена обида. При това в последно време Париж и Лондон имаха възможност да провявят по-голяма дипломатическа дружелюбност. За това обааче не изялзоха достатъчнинито спомените за братството по оръжие в световната война нито стогодишнината от Антант Кордиал .Двете възмогжности останаха без последици.Вместо това от британска страна отвреме навреме се наливаше допълнително масло в огъня.Неотдавна вестник Индипендът чества на две двойни страници “ хилядагодишнината на френско-британската вражда.”