Европейските граждани и разширена Европа

Любопитството за онова, което европейските граждани в европейската периферия вече бе усетено и от държави като България, които все още не са прекрачили тържествено прага на Съюза: през миналата година страната отбеляза рекорден брой туристи, което създаде нереално оптимистични очаквания за поддържане на същите темпове на растеж в бранша.

Две са причините за това: от една страна – курортните ресурси на всяка държава са ограничени и се иска много голямо въображение на ръководителите в бранша, за да предлагат постоянно нови пакети на пазара, които да издържат на динамиката на конкуренцията. От друга страна европейският стандарт на обслужване – дори да бъде спазен според най-взискателните категории на хотелския мениджмънт, ако не бъде поднесен в специфична за страната униформа, която да направи България различна от Словения, например, ще остане анонимен и няма да бъде забелязан, запомнен и предпочетен през следващия сезон. И понеже стана дума за европейски стандарт на обслужване, трябва да признаем, че именно това се оказва най-големият проблем за туристическия бизнес у нас. Тази констатация бе повторена вчера и на четвъртата конференцията ”България – страна на мечтите”, на която представители на правителството, ръководители на туристически комплекси и представители на висши учебни заведения, които подготвят кадри за туризма, анализираха успехите и проблемите на страната като динамична туристическа дестинация. Анализът на експертите, с който едва ли някой е в състояние да спори, е че независимо от прекрасните природни дадености на нашите зимни курорти, на нашите ловни резервати и на достъпността на Черноморието, онова, което остава като трайно впечатление сред гостите е как са били посрещнати от домакините, дали българинът е бил приветлив и усмихнат или е отмествал погледа си, вместо да поздрави чужденеца по стълбите…

Всичко това не е ново. Но в началото на 2005-та година би трябвало да го възприемаме по новому. Поради три прости причини:

Първо: именно хората, които все още любопитстват да открият старата ”нова” Европа, и са склонни да ”рискуват” една зимна или една великденска ваканция - било защото цените на българските курорти са примамливи, било защото неизвестното е винаги по-интересно от познатото, могат да бъдат активните ”агенти” на България, които да разказват за нашите курорти като за мечтана приказка, и по този начин да приближават страната ни по-близо до туристическите предпочитания на Европа.

Второ: защото всичко това има конкретно отражение върху българската икономика.

И трето: защото през 2005-та година, която е стартова за новата брюкселска администрация, три месеца преди България да подпише договора си за присъединяване, всички сигнали, които излъчваме от тази към онази част на Европа могат и ще бъдат четени много внимателно от всички институции въвлечени в процеса на европейското разширяване.

Българските политици свършиха своята работа. Обикновените европейци ще съдят за нас по това дали сме се научили да бъдем приветливи и … да поздравяваме гостите си, когато се разминаваме по стълбите с тях.

Еми Барух