1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейските стойности

25 януари 2005

Тази проблематика излезе на преден план след падането на Желязната завеса в края на 80-те години, когато голям брой източноевропейски страни изявиха желание да се присъединят към ЕС.

https://p.dw.com/p/AtYk

Затова в така наречените Копенхагенски критерии бяха ясно фиксирани стойностите, които всички страни-кандидатки трябва да изповядват: не само свободно пазарно стопанство, но и принципите на демокрацията и човешките права.

Към края на 90-те години на дневен ред излезе проектът за изработване на конституция на ЕС. Тогава именно стана очевидно, че в страните-членки отдавна съществува единодушие относно ценностния каталог - както обяснява Лудгер Кюнхардт, директор на Центъра за изследване на европейската интеграция в Бон:

"Към базисното усещане на европееца спада съзнанието за общото минало, минало включващо колониализъм, национализъм, тоталитаризъм - както нацистки, така и комунистически. Това са неща, които ние не искаме повече да се повтарят. Мисля, че това усещане дефинира в значителна степен европейското усещане за ценностите на живота."

Някои европейски политици изтъкват модела за социално подсигуряване, за да покажат, че в Европа се поставя по-голям акцент върху солидарносттта, отколкото да кажем в Америка. Кюнхардт смята това за пресилено:

"Не мисля, че нещата са така прости: Европа социална държава, Америка - студеният капитализъм. Смятам, че щедростта, социалният ангажимент, а и солидарността не са запазен патент само за единия стълб на трансатлантическия мост."

Спор при формулирането на каталога от общоевропейски ценности имаше всъщност само по една точка: трябва ли християнството да бъде изрично фиксирано в новата европейска конституция? След продължителни дискусии накрая се стигна до едно много смътно споменаване на "религиозните традиции" на Европа.

В дебатите около евентуалното членство на Турция в ЕС този въпрос отново изплува на повърхността: противниците на турското членство смятат, че в базиращия се на християнски ценности ЕС няма място за мюсюлманска страна като Турция. Кюнхардт не приема този аргумент, но смята, че е важно най-сетне да се дискутира по въпроса за религията в Европа:

"Съвсем доскоро ислямът изобщо не беше проблем в Европа. Сега обаче - и то независимо от турското членство - просто се налага да се заемем с този въпрос, тъй като в страните от ЕС живеят 12 до 15 милиона мюсюлмани."