Европейските финансови министри обсъдиха банковата криза

Както отбеляза федералният министър на финансите Пеер Щайнбрюк, става дума за търговията с ценни книжа, застрахователната дейност и трансграничните банкови операции.

Европейските министри на финансите гледат за момента особено внимателно към Америка, където правителството и емисионната банка се борят с всички сили срещу финансовата криза. Осъществяват се възлизащи на милиарди програми за оздравяване на конюнктурата, лихвите се намаляват стремително, на нуждаещите се банки се предоставят спомагателни кредити.

"Приветствам изключително много това, че в Съединените щати се прави всичко възможно за постигането на стабилизация. Ние наблюдаваме и анализираме това много внимателно", каза германският министър на финансите Пеер Щайнбрюк. Резултатите от анализа засега гласят, че това, което заслужава адмирации в Съединените щати, не би било в същата степен положително и за Европа. Тъй като до толкова тежка ситуация, колкото е тази в САЩ, в Европа не би могло да се стигне.

Опасност от икономическа фиаско за Европа не се съзира

макар че евроконюнктурата неизбежно ще бъде снижена - такава е общата оценка на финансовите министри от Европейския съюз. Затова и по време на двудневната им среща в Словения не бяха разисквани пакети с оздравителни мерки или спешни програми. Дори и евентуално намаляване на лихвите не беше включено в дневния ред. Подобно на мантра председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише повтаряше в последните дни, че върховната цел на банката е да гарантира ценовата стабилност в еврозоната.

Увеличението на цените в еврозоната за момента е три процента - рекордно равнище, което би трябвало да предизвика и увеличение на лихвите. Но, от друга страна, в името на развитието на конюнктурата лихвите би трябвало да се снижат. Резултатът: в крайна сметка Европейската централна банка не прави нищо и оставя нивата на лихвите без промяна. Затова и на срещата си в Словения финансовите министри обсъдиха повече други,

дългосрочни мерки

"Ситуацията е сериозна и тежка и според мен, вместо да провеждаме един вид кризисен мениджмънт, би трябвало да се заемем с профилактиката на въпроса как да парираме подобни критични развития."

Сред механизмите в този план се сочи принудата върху банките да оповестяват в книжата си рисковите кредити и да застраховат по-добре. Кредитните институти би трябвало да разполагат с възможността бързо да предоставят пари на разположение в кризисни ситуации. Рейтинговите агенции би трябвало да направят критериите си за оценка прозрачни. Освен това националните и международните надзорни органи би трябвало да задълбочат сътрудничеството помежду си и да разработят система за ранно предупреждение, чрез която да може по-бързо да се реагира в подобни случаи.