1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейският парламент и българската евроинтеграция

13 април 2005

Днес се очаква Европейският парламент да одобри договора за пълноправно членство на България в Европейския съюз. Очаква се Парламентът на Европа да каже своето «да» , което ще бъде повторено на всички европейски езици. Коментар от Еми Барух

https://p.dw.com/p/At1k

Eвропейското «да» ще промени конфигурацията на Европа, а неговият отглас на юг и на север от Стара планина ще очертае една символична историческа граница, която няколко поколения българи свързват с разделянето на тяхната лична съдба на два периода – периода на блоковете и изолацията и периода на свободното движение на хора и стоки, на свободната обмяна на културни продукти, на свободното сътрудничество със Запада.

Много хора определят онова, към което България започна да се стреми от 1989 година като «връщане към нашата истинска принадлежност». Обстоятелството, че бъдещето се чете и през подобна метафорична конструкция, обстоятелството, че бъдещето може да бъде свързвано с подобна символична посока назад, е вероятно една от най-интересните особености на българския преход.

Нека напомним кои бяха неговите характеристики:

- вътрешна конфронтация на населението,

- бавни и мъчителни реформи,

- отсъствие на ясна и национално защитена оценка за социалните процеси в страната по време на социализма.

Една от причините за това е именно в парадокса, че бъдещето на страната беше представяно като връщане към европейските корени, като връщане към мястото, откъдето сме били насилствено изолирани, като своеобразно движение назад!

Този образ всъщност раздели активното население, което осъмна в България след падането на Берлинската стена, на хора, които помнят страната от преди 1944 година и хора, които са родени след като «онова време» вече бе приключило.

Тези различни генерации не успяха да прочетат заедно миналото и тяхната енергия се разпиля в подялба на символи, герои и факти. Те никога не обединиха своя ресурс в градежа на общ проект – общият проект БЪЛГАРИЯ. След тях обаче се появи още едно поколение – онова, което не познава социалистическите четири десетилетия на планова икономика.

И ако за първите две поколения днешното «да» на Европейския парламент ще отеква по ръба на сложни житейски съдби, обременени с противоречиви спомени и със завинаги пропуснати шансове, то родените след 85 година, които няма да разберат патетиката и вълнението от този акт, ще са истинските консуматори на неговите последствия.

Днешното «да» на Европейския парламент е краят на един дълъг път за първите, и начало на една необозримост за вторите.

Днешното «да» на Европейския парламент е и поклон към всички, които се стремяха да прехвърлят мостове между Изтока и Запада, но не доживяха да минат по тях. Нека ги споменем - на тези хора всички ние винаги ще им бъдем длъжници.