Европейският съюз под егидата на Люксембург

Приносът на Люксембург за обединението на Европа не се измерва с географски величини. Малкото херцогство е една от шестте страни, които от самото начало членуват в Общността. Още от 60-те години в Люксембургското предградие Кирхберг се издигат сгради, приютили в себе си редица европейски институции. Там се намира и храмът на европейската Темида - Европейският съд. От височината на Люксембургските замъци ”Европа без граници” изглежда като нещо съсвем естествено. В страна, където се смесват френската и немската култура и почти 40 % от жителите са чужденци, предимно европейци, националното разделение изглежда като спомен от миналото.

Люксембург никога не се е примирявал с пасивна роля в интеграционния процес. Още през 1970-та там се изработва в детайли план за въвеждане на единна европейска валута, намерил реализация три десетилетия по-късно. Автор на този план е тогавашния люксембургски премиер Пиер Вернер. Но про-европейският дух е присъщ не само на правителството на тази малка страна. За своя принос към обединението на Стария континент, народът на Люксембург е удостоен през 1986-та в Аахен с наградата, носеща името на Карл Велики.

Поемайки председателството в Европейския съюз, Люксембург се опира на потенциал, който не се изчерпва само с миналото. Сегашният премиер Жан-Клод Юнкер е една от колоритните фигури на европейския паркет. Израстнал в семейството на работник в стоманената индустрия, за него днес се говори, че е по-близък до проблемите на обикновените хора, отколкото на директорите, настанили се в креслата на над 200-те банки, регистрирани в Люксембург. Макар и юрист по образование, Жан-Клод Юнкер е признат финансов експерт. Освен премиер, той е и финансов министър на Люксембург. Самият Юнкер през 1996-та е участвал в изработването на Пакта за стабилност и растеж на Еврозоната. На Люксембург днес се падна задачата да намери решение, как Пакта да се модифицира така, че да отговаря на изменилите се икономически условия. Очаква се новата му версия да бъде представена още през март на планираната среща на върха в Брюксел.

Финасовата ситуация ще бъде една от водещите теми в Европейския съюз през идващите шест месеца. Твърде амбициозна е задачата, през юни да се постигне съгласие по финансовата рамка за времето от 2007-ма до 2013-та година. Исканото от Комисията увеличение на годишния бюджет на 150 милиарда евро в края на този период среща отпор от страни като Германия, които не са склонни да увеличават вноските си. От друга страна Източното разширяване определено е свързано с допълнителни разходи.

Фактът, че България ще подпише договора си за присъединяване през април, под егидата на Люксембург, е нещо повече от щастлива случайност. Идеята за европейската солидарност съвсем не е чужда в богатото херцогство. Наскоро премиерът Жан-Клод Юнкер заяви с присъщия си неподправен тон: ”Мен ме смущава това, че казахме на хората от Източна Европа: изгонете комунистите и тогава ще станете членове на Европейския съюз, а сега се показваме от нашата скъперническа страна.”