Европейският съюз след френското “не” на конституцията

Европа се обединява, но европейците се дърпат от обединението. В понеделник, ден след като французите казаха “не” на европейската конституция махмурлукът беше голям. Брюксел не съумя да представи обоснована концепция как да се действа по-нататък. От друга страна, нямаше и куража да обяви неуспеха на конституцията. Беше отбелязано само, че “демократичното решение” ще се вземе, естествено, под внимание. Но процесът по ратифицирането трябва да продължи. Съвместимо ли е това? Обосновано обяснение не можа да даде и говорителката на Европейската комисия Франсоаз Льобел, която в продължение на един час трябваше да изтърпи открития срещу нея вербален огън на медиите. Необходим е “задълбочен анализ”, беше отговорът. Причините за френското “не” са по-многостранни и не са насочени срещу обединена Европа, заяви говорителката. Освен това Европа често е изживявала “трудни периоди и ги е преодолявала”. Способността на Европейският съюз да функционира не е застрашена, защото съществува договорът от Ница.

С други думи, “да продължим, както досега”? Това е невъзможно. В сряда конституцията е застрашена от още един удар – почти сигурно е, че холандците също ще гласуват срещу нея. Тогава две от първите страни-членки на Европейския съюз ще са отхвърлили новия договор. В неделя вечерта двама председатели стояха безпомощно на сцената. Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет и Хосе Мануел Барозо, председателят на Европейската комисия не предложиха нещо повече от общи фрази. Барозо говори за значението на европейското обединение, на което според Юнкер френското “не” не е сложило край. Неоснователен ли е обаче страхът на хората от глобализацията, от загуба на работата и на благосъстоянието? По този въпрос двамата не обелиха нито дума. А съмненията срещу приемането на Румъния и България, както и на Турция някой ден? Те не са от значение. Вместо това централно място се отделя на един малък пасаж, който държавните и правителствени шефове предвидливо добавиха към конституцията. В него се казва, че Европейският съвет ще се занимае отново с конституцията, ако до есента на 2006 година най-малко четири пети от страните-членки са ратифицирали договора. От юридическа гледна точка конституцията ще бъде погребана, ако шест страни-членки гласуват срещу нея. Точно това ще се опита да предотврати Брюксел. Ето защо следващата среща на високо равнище може да бъде очаквана с напрежение. Тя ще се състои на 16 и 17 юни в Брюксел. Поради неблагоприятното развитие в Германия предвиденото обсъждане на средносрочните финансови планове на евросъюза и без друго се отлага за по-далечно бъдеще. Ще има, с други думи, достатъчно време държавните и правителствени шефове да се занимаят с въпроса за недоверието на европейските граждани в Европейския съюз. Само че тъкмо в този труден период в евросъюза няма личности, които убедително да защитят проекта за обединена Европа. Необходим би бил човек като Жак Делор; Барозо и неговият екип са твърде неубедителни.

На всичко отгоре – състоянието на страните-членки; след референдума Франция и без друго е отслабена на европейско равнище, предвид на предсрочните избори на есен политиците в Германия имат съвсем други грижи. Ето защо германско-френският мотор няма да бъде опорната скала и няма да посочи сигурния път. Юнкер се радва на добро име в Европа и има харизма. Но в края на юни той ще трябва да освободи поста на председател на Европейския съвет и да го предаде тъкмо на Тони Блеър. Британският министър-председател може и да е убеден привърженик на обединена Европа, евроскептичните граждани на страната му обаче няма да имат възможност да се превърнат в спасители на Европа. Кризата на евросъюза е налице и решение не се вижда на хоризонта. Парализа ще бъде последствието от френското “не”. Почти трагично е, че такъв е резултатът тъкмо от референдум за конституцията, защото тя ще подобри именно онова, заради което французите гласуваха с “не”. Целта на новия договор е да направи разширения евросъюз по-прозрачен, по-демократичен и по-дееспособен. Точно това се отлага сега за неопределено време.