1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейското финансиране

15 юни 2005

Мнения на граждани и експерти

https://p.dw.com/p/AtW1

Обичайният отговор, който гражданите на Бон дават на въпроса – знаете ли как се материализира европейското финансиране, е – не, нямам никаква представа. Или – трябва да помисля, въпросът е добър, но не мога да дам никакъв интелигентен отговор – не знам.

Докато от страна на правителството се водят сериозни битки около европейския бюджет. Средствата, които Европейският съюз ще изразходва през тази година, са 105 млрд евро, а източниците, от които се получават парите, са основно три – наред с митническите сборове и акцизите, както и ДДС, това са преди всичко директните вноски на държавите-членки. Над две трети от европейския бюджет идва именно от националните бюджети.

Кой колко трябва да предостави на Брюксел зависи на първо място от икономическата мощ на съответната държава. С едно изключение – Великобритания. Преди 20 години министър-председателката Маргарет Тачър успява да договори намаление на вноската за своята страна, което е валидно и до днес. Благодарение на това Лондон трябва да предоставя на Брюксел по-малко средства, отколкото би трябвало в съответствие с икономическото състояние на страната. Тачър извоюва намалението позовавайки се на тогавашната икономическа криза в страната и на несправедливата система за разпределение на европейските средства – тъй като за разлика от Франция или Германия, например Великобритания изобщо не печели от милиардните аграрни субсидии на Брюксел.

Само че 20 години след сделката основанията за оставането в сила на намалението вече не съществуват – се смята масово в европейските столици. Преценка, която се споделя и от Клаус Бюнгер от Центъра за европейска интеграция в Бон:

Нараснало е не само значително благосъстоянието на англичаните, но и междувременно в Европейския съюз са постъпили нови членове. Разбирам това, че британският премиер не подкрепя европейската аграрна политика, но в случая с европейския бюджет той – като част от единната система – носи голяма отговорност.

Великобритания осъзнава своята отговорност – казва по този повод министър-председателят Тони Блеър – затова и може да се водят дискусии по намалението, но само при условие, че наред с приходите се реформира и системата на разходите.

Фактически днес европейският бюджет е един вид останка от миналото, тъй като все още половината от разходите е за европейското селско стопанство. Неговата икономическа значимост, обаче, значително спадна през последните години и затова сега британците настояват за преориентиране. Да чуем още веднъж становището на експерта Клаус Бюнгер:

Мога да си представя, че по отношение на аграрната политика трябва да се провява повече икономически разум. Което би означавало сериозно намаление на аграрните помощи. Но подобна стратегия би се натъкнала на сериозна съпротива от страна на аграрна държава като Франция. Естествено, че би било смислено по-интенизвното концентриране върху регионалната политика и наистина слабо развитите райони.

В тази сфера отпор се среща и от други държави – Португалия, Испания или също така Ирландия. В продължение на години те модернизираха икономиката и инфраструктурата си с помощите за подкрепа от Брюксел. С присъединяването на страните от Източна и Югоизточна Европа Брюксел сега би трябвало да се концентрира върху тези все още слаби в икономически план нови членки. Тъй като чрез голямото преразпределение на средствата чрез регионалната политика би трябвало да се постигне уеднаквяване на благосъстоянието в Европа. И при положение, че в някоя от подпомаганите държави нещата са тръгнали напред, както например в Испания и в Ирландия, размерът на помощите би трябвало да се намали – казва Клаус Бюнгер:

Държава, в която всичко върви добре и която има минимални затруднения не би трябвало да получава никакви, или пък съвсем малки, средства за регионално насърчаване от Европейския съюз. Фокусирането върху понятията нетни платци и нетни получатели, обаче, игнорира развитието и всъщност вече не е достатъчно.

Естествено и класическите държави-нетни платци като Германия или Холандия печелят от предимствата на Европейския съюз: икономическа и политическа интеграция, стабилност и сигурност. Затова и експертът Бюнгер е оптимистично настроен за резултатите от преговорите при срещата на върха в Брюксел:

В действителността нищо не е само черно или само бяло. И макар населението да не го признава винаги, Великобритания от своя страна има интерес от Европейския съюз. И от предимствата, които Лондон с удоволствие би постигнал, се оформят така наречените пакетни решения. В рамките на подобно пакетно решение може да се стигне и до там да се ограничи размера на намалението, с което се ползуват британците.