Една година от избора на папа Бенедикт XVI
18 април 2006В Германия новината за избора на Йозеф Рацингер за глава на католическата църква не беше посрещната особено радушно; мнозина смятаха, че кардиналите са избрали за наследник на папа Йоан Павел Втори тъкмо най-големия догматик, същия, който спъва реформите във Ватикана. Мнението в Германия беше, че католическата църква окончателно поема курс на дясно, към нравствено строгия фундаментализъм. Подобна беше реакцията и в други европейски страни. Един швейцарски всекидневник писа дори, че Рацингер е “удължената ръка на Средновековието”, че той завинаги ще бетонира Втория Ватикански събор. Но още първите изявления на Бенедикт XVI накараха критиците да се заслушат. С “простота и готовност”, “абсолютна вярност и преданост” ще изпълнява задълженията си, заяви новият папа. Континуитет, вярност, влъбяване в принципите на вярата, това бяха най-важните думи. Те определиха амбициозната програма и профила на Бенедикт XVI.
За Йозеф Рацингер континуитет означава също така да търси диалог с другите вероизповедания и религии. Неговият предшественик подържаше диалог с верующите от всички вероизповедания, с протестанти и католици, евреи и мюсюлмани. Още като професор в университета Рацингер се застъпва за “теология на единия съюз”. Според тази теория еврейството и християнството не са отделни религии, а свидетелстват по-скоро за общ съюз, който Бог е сключил с хората. Не е случайно, следователно, че едно от първите писма на Бенедикт беше отправено до бившия главен равин в Рим. Не е случайно, че Бенедикт се срещна с представители на еврейството, включително в Кьолнската синагога.
“И при този случай, заяви той, искам да ви уверя, че с всички сили възнамерявам да следвам пътя на подобряване на връзките и приятелството с еврейския народ, път, към който папа Йоан Павел Втори направи решителни стъпки. Ужасът на миналото трябва непрестанно да буди съвестта ни, да ни кара да сложим край на конфликтите и да сключим мир.”
Що се отнася до отношението към исляма, Бенедикт потвърди становището на Втория Ватикански събор, че и мюсюлманите се прекланят пред “единия Бог”. По време на деня на световната младеж в Кьолн той покани на аудиенция представители на мюсюлмански организации. А в споровете за карикатурите на пророка Мохамед изрази разбиране към мирните протести срещу тях. Пред мароканския посланик във Ватикана Бенедикт заяви, че верующите не бива да се превръщат в обект на провокации, накърняващи религиозните им чувства. От друга страна, каза папата, нетолерантността и насилието са неоправдани като реакция.
По-диференциран е вътрешнохристиянския диалог. Според Рацингер вселенската църква е общност на всички покръстени, ето защо той е по принцип скептичен към бързото сближаване на католици и православни. Всяка промяна в разбирането за църквата и службите трябва да съблюдава обета на онези, които през миналите векове са се борили за просъществуването на църквата, обета на мъчениците. С това си схващане Бенедикт XVI много се доближава до традицията на ортодоксалното и се отдалечава от православното християнство. В средата на март папата се срещна с московския патриарх Алексей Втори и на тази среща говори за “възобновеното братство между пастирите на стадото господне.”
Бенедикт XVI засвидетелства прокламирената си вярност и чрез съпротивата си срещу тенденции, противоречащи на християнството според католицизма: срещу хедонистичното общество, срещу ксенофобията, срещу смъртното наказание, срещу абортите, ембрионалните изследвания, ефтаназията и войната. Във великденското си послание папата отправи настойчив призив да се сложи край на насилието в Ирак и призова към диалог между конфликтуващите страни в Близкия изток.