1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Една година от избора на папа Бенедикт XVI

18 април 2006

На 19 април миналата година кардинал Йозеф Рацингер беше избран за наследник на папа Йоан Павел II. Какви акценти постави папа Бенедикт XVI през изтеклата една година от понтификата си?

https://p.dw.com/p/AuZL
Папа Бенедикт XVI
Папа Бенедикт XVIСнимка: AP

В Германия новината за избора на Йозеф Рацингер за глава на католическата църква не беше посрещната особено радушно; мнозина смятаха, че кардиналите са избрали за наследник на папа Йоан Павел Втори тъкмо най-големия догматик, същия, който спъва реформите във Ватикана. Мнението в Германия беше, че католическата църква окончателно поема курс на дясно, към нравствено строгия фундаментализъм. Подобна беше реакцията и в други европейски страни. Един швейцарски всекидневник писа дори, че Рацингер е “удължената ръка на Средновековието”, че той завинаги ще бетонира Втория Ватикански събор. Но още първите изявления на Бенедикт XVI накараха критиците да се заслушат. С “простота и готовност”, “абсолютна вярност и преданост” ще изпълнява задълженията си, заяви новият папа. Континуитет, вярност, влъбяване в принципите на вярата, това бяха най-важните думи. Те определиха амбициозната програма и профила на Бенедикт XVI.

За Йозеф Рацингер континуитет означава също така да търси диалог с другите вероизповедания и религии. Неговият предшественик подържаше диалог с верующите от всички вероизповедания, с протестанти и католици, евреи и мюсюлмани. Още като професор в университета Рацингер се застъпва за “теология на единия съюз”. Според тази теория еврейството и християнството не са отделни религии, а свидетелстват по-скоро за общ съюз, който Бог е сключил с хората. Не е случайно, следователно, че едно от първите писма на Бенедикт беше отправено до бившия главен равин в Рим. Не е случайно, че Бенедикт се срещна с представители на еврейството, включително в Кьолнската синагога.

“И при този случай, заяви той, искам да ви уверя, че с всички сили възнамерявам да следвам пътя на подобряване на връзките и приятелството с еврейския народ, път, към който папа Йоан Павел Втори направи решителни стъпки. Ужасът на миналото трябва непрестанно да буди съвестта ни, да ни кара да сложим край на конфликтите и да сключим мир.”

Що се отнася до отношението към исляма, Бенедикт потвърди становището на Втория Ватикански събор, че и мюсюлманите се прекланят пред “единия Бог”. По време на деня на световната младеж в Кьолн той покани на аудиенция представители на мюсюлмански организации. А в споровете за карикатурите на пророка Мохамед изрази разбиране към мирните протести срещу тях. Пред мароканския посланик във Ватикана Бенедикт заяви, че верующите не бива да се превръщат в обект на провокации, накърняващи религиозните им чувства. От друга страна, каза папата, нетолерантността и насилието са неоправдани като реакция.

По-диференциран е вътрешнохристиянския диалог. Според Рацингер вселенската църква е общност на всички покръстени, ето защо той е по принцип скептичен към бързото сближаване на католици и православни. Всяка промяна в разбирането за църквата и службите трябва да съблюдава обета на онези, които през миналите векове са се борили за просъществуването на църквата, обета на мъчениците. С това си схващане Бенедикт XVI много се доближава до традицията на ортодоксалното и се отдалечава от православното християнство. В средата на март папата се срещна с московския патриарх Алексей Втори и на тази среща говори за “възобновеното братство между пастирите на стадото господне.”

Бенедикт XVI засвидетелства прокламирената си вярност и чрез съпротивата си срещу тенденции, противоречащи на християнството според католицизма: срещу хедонистичното общество, срещу ксенофобията, срещу смъртното наказание, срещу абортите, ембрионалните изследвания, ефтаназията и войната. Във великденското си послание папата отправи настойчив призив да се сложи край на насилието в Ирак и призова към диалог между конфликтуващите страни в Близкия изток.