Езиковото многообразие в Европейския съюз

Договорът, с който нa 25 март в далечната 1957 г. се създава Европейската икономическа общност, поставя френския, немския, италианския и нидерландския на равна основа. Това са езиците, които се говорят в тогавашните шест страни-членки. За разлика от статута на Съвета на Европа, който дава приоритет на френския и английския, в Европейския съюз езиците на всички страни-членки са равнопоставени. Това важи както за договорните текстове, така и за използването им като „служебни езици”. Така например, гражданите могат да пишат на европейския омбудсман на родния си език.

Ако някога езиците се били само четири, то след Източното разширяване от 2004 те са вече двадесет на брой. А от 1 януари 2007 Европейският съюз се обогатява с още три езика. Това най-напред е ирландският – древен келтски език, на който според Евробарометър говори около 11% от населението в Ирландия. Макар че ирландският е един от „договорните езици”, през юни 2005 е решено, той да стане стане и „служебен език”. Това решение е взето естествено под натиска на ирландците, които се задължават да поемат разходите, свързани с обучението на преводачите. Като цяло използването на ирландския ще струва на Европейския съюз занапред 3,5 милиона евро годишно. От следващата година официални езици стават също румънският и българският.

Така строителите на общия европейски дом занапред ще използват 23 официални езика. Съществува реална опасност, този строеж да завърши подобно на библейската Вавилонска кула. За да не се случи това, Европейският съюз поддържа значителен апарат от преводачи, включително и на езици, като например местния език в Малта, на който говорят по-малко от 400 хиляди граждани на Общността. Освен това, Европейската комисия визира и амбициозната цел, всеки да владее, наред с родния си, още два европейски езика. На това изискване отговарят в момента едва 28% от гражданите, а 44% не владеят друг език освен майчиния си.

Според Евробарометър най-разпространеният майчин език в Европейския съюз е немският. На него говорят и пишат 18% от гражданите на Общността. Английски като роден език се говори от 13%, но се използва от цели 38% като чужд език. Така броят на хората, които владеят английски надвишава 50%. С оглед на това британците не са заинтересовани особено да учат допълнителен език, камо ли пък два, както желае Комисията. За тях най-добре би било английският да стане единствен официален език. Още през 20-те години граф Куденхове-Калерги предлага в бъдеща Паневропа да се използва езика на Шекспир.

Езиковото многообразие в Европейския съюз не е проблем в културен аспект. Проблемът е по-скоро технически и финансов. Това би могло да се избегне, ако за официални се признаят единствено трите работни езика на Европейския съюз – немски, френски и английски. Тогава Комисията няма да има нужда от комисар по многоезичието, който в лицето на румънеца Леонард Орбан ще получава над 18 хиляди евро месечно.

Според австрийския вестник „Ди Прессе” Леонард Орбан владее активно само един чужд език – английски и дори не отговаря на целта, която се поставя самата Комисия: всеки европеец да говори и пише на поне още два езика.