Екуменическа среща на високо равнище в Рим

старата римо-католическа базилика Сан Теодоро, разположена в подножието на Палатинския хълм, непосредствено до Римския форум, в самото сърце на класическо-историческия Рим, бе тържествено предадена за ползване от православните християни в Италия. Преди това обаче се състоя официалният акт: в катедралата Сан Пиетро папа Йоан Павел прие "вселенския патриарх" Вартоломей Първи, "архиепископ на Константинопол, Новия Рим" (днешния Истанбул). Двамата отслужиха съвместна служба и произнесоха общия за всички християни символ на вярата.

С тази демонстрация на единство папата и патриархът искат да продължат доброто и да прогонят злото: онзи драматичен акт на взаимна екскомуникация преди 950 години, на 16 юли 1054, когато пред олтара на църквата Св. София в Константинопол папският пратеник и патриархът се изключват взаимно от християнската общност. След което следва цяло хилядолетие на разделение.

Германският кардинал Валтер Каспер, като председател на ватиканския Съвет за насърчаване на християнското единство, знае много добре колко тежи бремето на многовековната схизма. Той се опитва да омаловажи станалото през 1054 като работа на "двама стари инатчии". Париарх Вартоломей не е обаче съвсем съгласен. На състоялия се между двамата разговор, документиран от италианското списание "Тренто джорни", той напомня, че "екскомуникацията е била следствие от един продължителен процес, спукването на една гнойна рана; силите, задали този курс, са били по-дълбочинни, по-духовни и ефикасни, и са засягали цели народи и манталитети." Изненадващо е това, което Вартоломей изтъква като причина за разцеплението в християнството: "Църквата на Запада заложи всичката си надежда на своята светска власт." Онова, което е силата и гордостта на западна Европа от Средновековието насам, концентрирането върху "земното", това именно отслабило западното християнство - смята патриархът и допълва: "Затова надеждата на православната църква не е насочена към този свят." Оттук той извежда критиката си по адрес на протестантите и на папската църква, на примата на папата, на "погрешното привилегироване на Петър пред другите апостоли", на редица правни норми като безбрачието например.

Когато след това Вартоломей споменава една друга дата - 1204 година, когато кръстоносците, на път към Йерусалим, така между другото завладяват и опустошават Константинопол, - става ясно, че той не само критикува "западните манталитети" и "латинските" църкви, но иска и да обърне внимание на голямото несъответствие между западно- и източноевропейците точно сега, след разширяването на ЕС. После същият този патриах, който от години се бори с безброй затруднения, които турските власти му създават, казва най-изненадващо: "Ако Турция изпълни условията, поставени от ЕС, религиозните различия не би трябвало да са повод против приемането на страната." Патриах Вартоломей не е отчужден от света монах, а мъдрец, който работи търпеливо по назряването на всички предпоставки за единение между християнските църкви; без да забравя разбира се интересите на своето православно паство - около 200 милиона християни в целия свят.