Елизабет Втора на 80 години

Тя е Англия. Кралицата става на 80 години и милиони хора, също и извън нейното кралство, я поздравяват сърдечно. За повечето хора на планетата Елизабет ІІ се е превърнала в съставна част от вътрешната подредба на света.

Елизабет лично е познавала всички британски премиери от Чърчил насам и се е срещала и разговаряла с тях седмица след седмица. Едва ли някога ще може да се оцени значението на това за историята на Велибокритания. Също и в съвременния свят богатите на традиции и популярни монархии са важен фактор за успеха на демократичните конституции. Държавата Белгия нямаше да съществува, ако я нямаше монархическата институция. Испанската демокрация дължи оцеляването си на енергичните действия на своя крал.

Колко болезнена може да бъде липсата на един монарх показва актуалното положение в Италия. Страната е на прага на конституционна криза, тъй като един от играчите, Берлускони, не се придържа към правилата. Фактът, че тъкмо в тази ситуация трябва да бъде избран и нов държавен глава, изостря положението още повече. Ако Италия разполагаше с една управляваща от десетилетия Елизабет, тя спокойно можеше да изчака развързването на възела.

Много е съмвнително дали страните-победителки в Първата световна война постъпиха разумно, като наложиха на германците свалянето на тяхната управляваща династия. Монархическият континюитет би могъл да допринесе за стабилизирането на така лошо притиснатата отвсякъде Ваймарска република. Дали един кайзер от династията на Хоенцолерите щеше да допусне Хитлер до властта? Никой не знае. Но е сигурно, че династията Вителсбах нямаше да се сдуши с нацистите.

Във всеки случай английската хармония между монархия и демокрация е образцова. Монархът е пазител на онова ядро на държавата, което не стои на разположение на политическите партии и личности – на нейния етос, нейната колективна памет, нейния стил и жестове. Англия няма писана конституция, затова пък има солидна монархия. В Германия няколко институции си поделят монархическата задача по съхранението на държавното ядро. В Америка и Франция президентите имат както монархически, така и ежедневни функции – често с неблагоприятни резултати. Блажена Англия! Тя няма нужда от Ширак.