Ел Барадай на посещение в Израел

Един човек със сигурност няма да участва в разговорите с Мохамед Ел Барадай в Израел – съденият за шпионаж Мордечаи Вануну. През 1986 Вануну разкрива, че реакторът димона платониум е предназначен за производство на атомно оръжие. През април тази година, когато след 18 години най-после беше пуснат на свобода, Вануну настоя Израел да позволи инспекции на ядрения реактор:

”Посланието ми днес, заяви той, гласи: реакторът трябва да бъде отворен за инспекции и Мохамед Ел Барадай да бъде поканен да ги проведе.”

Само че Вануну, който след излежване на присъдата си няма право да напусне Израел, няма да разговаря с Ел Барадай и Ел Барадай няма да посети реактора.

Барадай е за втори път в Израел в качеството си на генерален директор на международната организация за контрол върху ядрената енергия. Израел е член на организацията от самото й основаване. От тогава тя има достъп до ядрения реактор за научни цели нахал сорек, но не и до реактора димона. Официално Израел неизменно нито е потвърждавал, нито пък отричал, че притежава ядрено оръжие. В чужбина се предполага, че страната притежава около 200 бойни глави, многократно повече отколкото са необходими за ефективно сплашващо въздействие. В интервю за ББС миналата година бившият външен министър на Израел Шимон Перес оправдава израелската политика на т.н. ”ядрена двусмисленост” по следния начин:

”Ако някой иска да те убие и за да спасиш живота си, ти го заблудиш по някакъв начин, това не е неморално. Ако нямахме врагове, нямаше да имаме нужда от заблуди и сплашващо въздействие.”

От гледна точка на Израел политиката на ядрена двусмисленост е доказала необходимостта си, сплашващото въздействие функционира. Рьовен Редатцур, доцент по стратегическия изследвания в университета в Тел Авив привежда за пример войната край Персийския залив през 1991 година:

”Садам стреля с ракети по Израел, но не изполва химическо оръжие, макар да разполагаше с такова. Когато зет му избяга в Йордания, го попитаха защо не е използвано химическо оръжие. Той отговари невдусмислено, че са се страхували от ответен ядрен удар от страна на Израел. С други думи, политиката на сплашване има успех.”

В Близкия Изтока да не се произвежда атомно оръжие – Израел също смята, че това за правилна цел. Арабските страни трябва най-напред обаче да сключат мир с Израел и да предадат химическото и биологическото си оръжие, едва тогава може да се говори за разоръжаване на Израел, изтъква израелското правителство.

Мохамед Ел Барадай очевидно проявява разбиране към израелската позиция. На конференция в Кайро през месец април той разкритикува, както сам се изрази, ”емоционалното и нереалистично поведение” на арабските страни. Докато в Близкия Изток няма всеобхватен мир, Израел не може да се откаже от оръжието за масово унищожение. Независимо от това върху Израел трябва да се окаже по-силен натиск. След падането на Садам Хюсеин и след като Либия заяви, че е готова да се откаже от праграмата си за производство на оръжие за масово унищожение, заплахата за Израел драматично намяля; само Иран все още представлява стратегическа опасност. Рьовен Педтцур говори за големия шанс, от който Израел би трябвало да се възползва сега:

”Можем да се възползваме от историческия момент и да се споразумеем със СЩ, че ще променим статута си и официално ще бъдем ядрена сила. За това трябва разбира се да платим известна цена. От една страна трябва да разрешим конфликта с палестниците и да върнем всички окупирани територии. От друга страна, трябва да се включим в договора за забрана на производството на материал, годен за производството на оръжие. По този договор все още се работи в света, чрез прекратяване на доставките на материал, годен за производството на оръжие, ще бъде ограничено произведството на ядрено оръжие. Това е много, много интересен шанс за Израел. За съжаление никой в страната не говори за него."