Емиграцията от България

Данните от проучването на официалния Национален център за изследване на общественото мнение, публикувани тези дни сочат, че почти половината български граждани са убедени във възможността да намерят по-лесно и по високоплатена работа в Европа. 700 хиляди души са декларирали готовност да тръгнат веднага, а 1 милион и 400 хиляди също стягат куфарите без да уточняват кога се готвят да заминат.

Тези данни биха могли да минат като поредната тъжна сензация в малкото вестници, излизащи през двата почивни дни ако не допълваха доста разтърсващите констатиции, направени в анализ на експерти по поръчка на Икономическия и социален съвет – съвещателен орган към НС, правителството и президента. Изводите от проучването, огласено в края на март, сочат, че ако държавата не предприеме бързи мерки за преодоляване на демографската криза, може да се забави икономическият растеж, компаниите ще загубят пазарите си, а дефицитът на пенсионната система ще се увеличи. За капак, в началото на април, Националният статистически институт обяви, че в края на 2004 г. населението на България е било 7 млн и 761 хиляди души, като само за една година жителите на страната са се “стопили” с близо 40 хиляди човека, което е половин процент от цялото население. Данните на статистиката сочат, че от 1990 г. досега живеещите в България са намалели с над 900 хиляди души. Факторите за намаляването на населението са основно три - ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция. Като следствие страната става с все по-малобройно и застаряващо население, което неминуемо дава отражение и върху икономическото развитие.

Авторите на проучването на Икономическия и социален съвет-специалисти от БАН, Университета за национално и световно стопанство и социолози- предупреждават, че поради недостига на образовани и квалифицирани работници още през следващите няколко години ще се наложи държавата да осъществява сезонен и дори постоянен внос на работна ръка. Експертите прогнозират, че заради предстоящото еврочленство на България ще се засили напливът на гастарбайтери от Азия и Африка. Неотдавна Главната инспекция по труда също излезе със становище, в което се казваше, че заради възможностите за свободен достъп до ЕС все повече хора се опитват да се заселят трайно в България, като търсят различни начини да узаконят престоя си, включително и чрез фиктивен бизнес. Участващите в Съвета организации препоръчват на държавата да разработи специални стимули за представителите на българските малцинства в Украйна, Молдова и Западните покрайнини, които искат да се преместят в страната.

При недостатъчни имиграционни попълнения с млади хора и продължаваща емиграция от млади генерации, отбелязват авторите на анализа, ще се повиши възрастта на икономически активното население, делът на възрастните сред заетите ще се увеличава и работната сила ще стане по-консервативна и по-пасивна, по-трудно и по-бавно склонна да възприема нови технологии. Процесът на стареене на населението без компенсиране с повишаване на раждаемостта, ще води до непрекъснат демографски натиск върху всички икономически и социални системи, до ускорено намаляване на национално определящото население на страната и до промени в етническия и политически баланс на държавата, се изтъква в изследването.

Експертите на Икономическия и социален съвет констатират пълната липса на демографска политика от страна на държавата. Дори повече – през последните 7-8 година демографските процеси и проблеми са изцяло загърбени от нея. В резултат на това от началото на 90-те години се наблюдава социална деградация и възраждане на първичната неграмотност сред поколенията, а страната е застрашена от катастрофално изтичане на фертилния, кадровия и интелектуалния потенциал на нацията зад граница.

Какви са пътищата за излизане от сложната ситуация?

Доколкото съвременните ценности в демографската политика на страните членки на ЕС се свързват със създаване на условия за нормално възпроизводство на населението, на осигуряване стимули за създаване на устойчиви семейства, за всестранна защита и стимулиране на майчинството, Икономическия и социален съвет препоръчва подготвянето и приемането на Държавна стратегия за развитие на населението с хоризонт поне до 2050 година на базата на която да се изработят мерки за Спешна демографска политика през следващите няколко години.

Съществува и друга тревожна вероятност – етнизирането на българската демографска криза да доведе до създаване на крайни националистически формирования в ляво и дясно на политическия спектър, които могат да поставят под въпрос етническата толерантност и мир в страната. Подобна възможност в никакъв случай не отстъпва по опасност от проблемите в икономическата и социална сфера, резултат от демографския срив.