Ердоган и геноцидът срещу арменците

която да проучи обвиненията за масовото изтребление на арменците в края на съществуването на Османската империя. В резолюция, приета от парламента в Анкара, се казва, че Турция и Армения не трябва да се страхуват от “разрушаването на табутата”. Външният министър Абдула Гюл апелира към всички страни, признали за геноцид изтреблението на арменците през 1915/16 година, да окажат натиск върху Ереван, за да приеме турската инициатива. Съвсем наскоро обаче арменският външен министър Вартан Осканян подчерта, че в историческо отношение всички въпроси били вече изяснени, сега Анкара искала явно “да пренапише историята”. Турският вестник “Хюриет” окачестви това като “пренебрежителен отговор на един исторически призив”.

Явно е, че турците нервничат в навечерието на 24 април, когато арменците в целия свят ще възпоменат масовите убийства преди 90 години. Но онова, от което турското правителство се опасява най-много, е да не би идната седмица американският Конгрес да одобри резолюция, признаваща геноцида. Когато Франция направи това преди няколко години, се стигна до тежка дипломатическа криза. Анкара анулира закупуването на оръжие и призова за бойкот на френските стоки.

Турция винаги категорично е отричала обвиненията в геноцид. Тя приема да се говори най-много за “взаимни убийства”, тъй като преди масовата депортация арменските националисти пък убивали турците.

Турският генерален щаб заяви, че архивите му са отворени за всички интересуващи се. Анкара полага явно усилия да намали политическия натиск. Така например бе вдигнат голям шум около съобщението, че Турция – въпреки липсата на дипломатически отношения с Армения – щяла да позволи на частната арменска авиокомпания Армавия да лети между Ереван и Анталия. “Жест на добра воля” – коментира турският печат. Впрочем от две години вече две арменски авиокомпании обслужват линията Истанбул-Ереван. А десетките хиляди арменски туристи, които ежегодно посещават Турция, използвали максималния си едномесечен престой, за да поработят малко.