ЕС и аферата с “тайните затвори” на ЦРУ

За последните сигнали, този път от египетски източници, комисарят по правосъдието на ЕС Франко Фратини, както и повечето хора в Европа, бяха осведомени от медиите. Неговият говорител заяви, че Брюксел няма право да проучва дейността на ЦРУ в отделните страни-членки:

“Подобно нещо не е записано в Договора на ЕС. Спазването на човешките права е въпрос, които е изцяло в държавната сфера на отделните страни. Но ако бъде констатирано нарушение на европейската Конвенция за човешките права, тогава вече е отговорен Съветът на Европа.”

Съветът на Европа не е орган на ЕС, а групировка от държави, която следи преди всичко спазването на човешките права. В него членуват 46 страни, включително България, Румъния, Македония, Украйна и Сърбия-Черна гора, тоест всички онези държави плюс Полша, в които се твърди, че е имало затвори или центрове за разпити на ЦРУ.

Съветът на Европа назначи специален следовател, швейцарския адвокат Дик Марти, който в края на този месец ще обнародва отчета си. На теория всички страни-членки на Съвета на Европа са длъжни да му съдействат. Ако Съветът докаже, че Полша, Румъния или България са били замесени в нелегални операции на ЦРУ, ЕС ще бъде принуден да реагира с твърди санкции – нещо, което комисарят по правосъдието Франко Фратини оповести още през ноември:

“Ако се докаже, че страна-членка или -кандидат е допуснала създаването на своя територия на лагери или затвори, неотговарящи на стандартите за третиране на затворниците, тогава ние ще бъдем длъжни да констатираме наличието на сериозно нарушение на Договорите на ЕС.”

Засега Брюксел приема опроверженията на Варшава, София и Букурещ – отбелязва говорителят на Еврокомисията Фризо Абинг:

“Трябва да се добереме до фактите. Но засега все още не сме стигнали дотам.”