ЕС и Близкият Изток

За мнозина външната политика на ЕС няма много добро име в Близкия Изток. Когато напр. шефът на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг посещава района в качеството си на официален европейски представител, той се среща с палестинци и с израелци. В израелския Кнесет напр. той говори почти пред празни трибуни. Аудиенциите му при шефа на палестинската автономна власт – Махмуд Абас – са вежливи, но кратки.

Почти по същото време в Берлин се провежда заседание на съживената близкоизточна четворка, а отговорникът за външната политика на ЕС Хавиер Солана и германският външен министър в качеството си на представител на германското председателство отправят призив за прекратяване на насилието в ивицата Газа.

Една политика, три различни гласа - това често води до объркване в близкия Изток, казва ливанският професор от Института за политически изследвания в Париж Йозеф ахут:

“Арабската страна много не се интересува от въпроси, свързани с политическите процеси и структури в ЕС. Затова и повечето елити в арабския свят не отдават никакво значение на председателствата на общността, които на всичкото отгоре са и твърде ограничени по време. По принцип има създадени очаквания по отношение на Ес, без значение, кой в момента председателства общността.”

Именно това не се вписва в разбирането на близкоизточния експерт – че ЕС се опитва ас постоянно сменящи се екипи да създава тесни контакти с елитите в Близкия Изток. Накрая се създава впечатлението, че в Близкия Изток с готовност приемат финансовата и техническа помощ на ЕС, но се избягва въпросът за политическото влияние:

“За да се промени отношението на арабите към ЕС, Европа трябва да заиграе и да бъде възприета като много по-силен играч. Той освен това трябва да бъде напълно разбираем политически актьор.”

Добра стъпка в тази посока е планираният пост на външен министър на ЕС. Така Европа ще заговори с едни глас в Близкия Изток. Трябва обаче да се изчака приемането на новата европейска конституция. И въпреки това далеч не е сигурно, че и тогава Европа ще заговори с един глас, защото често позициите на отделните страни-членки по близкоизточните въпроси за твърде различни. В тази връзка се чуват призиви за оттегляне на участието на ЕС в близкоизточния мирен процес, с което не е съгласен германският депутат от ХДС и председател на комисията по близкоизточните въпроси Йоахим Хьорстер:

“Ако не даваме своя принос, тогава въобще не можем да се надяваме на мирно решение. Както знаем – силните са САЩ и русия, която също не бива да подценяваме, но когато става въпрос за това, да бъде изградена една функционираща и силна палестинска държава, тогава просто ЕС не може да бъде заобиколен, тъй като ние притежаваме ноу-хау-то за това.”

Според друг германски депутат – Ролф Мюцених, който ръководи в Бундестага групата за приятелство с Близкия Изток, решаващото при съгласуването на действията със САЩ е това, ЕС да има една обща позиция, което при 27 страни-членки е много трудно:

“Инициативността е най-добрата кампания за подобряване на образа на ЕС в Близкия Изток. Това понякога означава да имаме куража да работим и срещу течението, или да не представяме винаги нещата в черно и бяло.”

В тази връзка близкоизточният експерт от Парижкия институт за политически изследвания Йозеф Бахут има съвсем прагматично предложение: ако европейската външна политика трябва да остане токова сложна, колкото е днес, тогава защо Брюксел да не помисли за някаква разяснителна кампания, за един вид уроци по въпроси на ЕС за политическия елит в Близкия Изток?”