ЕС и Косовският проблем

Отдавна вече не става дума за това, дали Косово ще обяви независимост, а само за това, кога ще стане това. Независимо от интензивните усилия и на международните посредници, двете страни в спора остават на непримирими позиции. Откак Вашингтон - поне на думи - изрази подкрепа за независимостта на провинцията, за косовските албанци вече няма връщане назад. За мнозина от останалите в провинцията сърби, тези новини вероятно представляват сигнал за изнасяне към Сърбия.

Едно е ясно засега: мултиетническият модел, който международната общност се надяваше да установи, е пред пълен провал. Независимо от международната подкрепа, пропастта между албанци и сърби се задълбочи още повече, а хората и особено етническите малцинства в доминираното от албанци Косово - се опасяват за личната си сигурност.

Осем години след намесата на НАТО срещу режима на бившия диктатор Милошевич, Сърбия губи и Косово. За повечето сърби - това без съмнение - означава национален позор, който ще предизвика рефлекс за сближаване с Русия като единствената останала защитна сила. Остава да се види обаче, дали правителството в Москва действително подкрепя Белград или просто се възползва от спора за стутута на Косово за да демонстрира собствената си сила на световната политическа сцена.

Сега топката е в полето на ЕС, който трябва да замени досегашната мисия на ООН. В Брюксел вече бяха извлечени поуки от опита на последните 15 години. Вместо състезание, кой пръв ще признае независимостта на новата държава, каквото преживяхме в началото на 90-те години, сега страните на ЕС полагат усилия за координирани действия, така че да гарантират мирния преход на провинцията към контролирана независимост. Това обаче е възможно само, ако Косово, но и Сърбия получат перспектива за европейско членство. Би трябвало европейците да се възползват от историческия шанс, който им се удава след продължилите дълги години на изолация на региона. Предпоставка за подобно нещо е воденето на последователна политика на разширяване на ЕС, която да зачете постигнатото от страните в западните Балкани. Защото само ако възможността за присъединяване към ЕС е реалистична и правно предвидима, Балканите биха могли да мъдат умиротворони в дългосрочен план. В крайна сметка в бъдещата Европа без граници, въпросът за националните държави и без друго някой ден ще се превърне в отживелица.