ЕС и Русия: лутане без визия за бъдещето

Едно е сигурно: преговорите за ново пратньорско споразумение между Русия и ЕС ще бъдат трудни и продължителни. Вината за това е не само на Русия, която отново почувства прилив на великоимперски сили. Най-голямата пречка за постигането на бърз преговорен успех е в самия ЕС, защото той не притежава ясна стратегия за европейската си политика по отношение на Русия.

Всеки се спасява поединично

Почти всички европейски държави, без значение, дали са големи или малки, от години насам опитват да извлекат личните си ползи от двустранните отношения с Русия. Вярно, че почти всички се оплакват от високите енергийни цени и се страхуват за бъдещето на европейското енергийно снабдяване, но всички те се опитват да се спасяват поединично - за радост на руснаците.
Това се отнася например за Германия и Холандия във връзка с проекта Северен Поток през Балтийско море, или за Италия, Унгария, Гърция и България, които се договориха с Русия за изграждането на тръбопровода Южен поток през Черно море, нанасяйки по този начин вреди на проекта Набуко, който трябва да докарва газ от Централна Азия и Каспийско Море към Европа.

Често пъти европейската политика спрямо Русия е подчинена и на различни национални настроения: това се отнася например до Полша и трите балтийски държави, които в преговорите с Русия се ръководят за съжаление много повече от сенките на историята отколкото от настоящите си интереси.

ЕС не знае какво иска

Дилемата около европейската политика спрямо Русия става очевидна покрай честото споменаване на някакво "стратегическо партньорство". Де факто обаче двустранните отношения са селективно ограничени до отделни сфери поради дефицитите на руската демокрация или поради други различия в гледните точки - например по отношение на Косово.

Приказките за стратегическо партньорство стават още по-несъстоятелни, когато някои от страните на ЕС започнат да защитават американската система за противоракетна отбрана или пък приемането на Украйна и Грузия в НАТО. Подобни неща приличат повече на ограничаване на партньорството, отколкото на стратегическото му разширяване. Европа чисто и просто не знае, какво иска от Русия и по отношение на Русия.

Има нужда от интензивен и ясен европейски дебат около политиката спрямо Москва. Без обща визия за бъдещето и без съвместна европейска стратегия по отношение на тази най-важна европейска държава извън ЕС, никакви преговори и никакви партньорски споразумения няма да доведат до желания успех. Напротив само ще увеличат рисковете от вътрешни европейски кризи, когато например дойде време отделните страни да ратифицират бъдещото съвместно споразумение. А нови кризи от сорта на ирландската никому не са необходими.