ЕС и Средиземноморието

Рязката промяна на политическия климат в света пренасочи изведнъж вниманието към една дотогава едва кретаща програма за сътрудничество на ЕС, така нареченото евро-средиземноморско партньорство. Програмата, по-известна като Барселонския процес, цели да насърчи демократизацията в южните съседи на ЕС чрез търговия и диалог. Все по-очевидно става обаче, че този подход не е донесъл досега никакви резултати.

Инициираната през 1995 в Барселона програма бе създадена по модела на някогашната Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, която по време на Студената война допринесе за отслабване на репресиите в източния блок. Бяха издигнати три "стълба" на сътрудничеството между Европа и една дузина страни от Магреба и Близкия Изток: политическо партньорство, създаване на зона за свободна търговия до 2010, и социален и културен обмен. Големи надежди се възлагаха особено на последния така наречен "стълб".

Днес в програмата влизат 35 държави: всички 25 страни-членки на ЕС плюс Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис, Турция и палестинците. Трезвата равносметка показва, че конкретен напредък е постигнат само в полето на икономическото сътрудничество. През изминалите десет години на партньорите са били изплатени 6, 2 милиарда евро. Към това се добавят и средства от Европейската инвестиционна банка за специфични проекти, предимно за малки и средни предприятия. Всичко това превръща ЕС в най-големия невоенен финансов помагач в Средиземноморието и Близкия Изток.

Въпреки този масиран финансов трансфер, поставените политически цели не бяха постигнати. В нито една от страните-партньори не се забелязва съществено политическо отваряне. Дипломати от германското външно министерство казват, че опитът от Източна Европа явно не може да се пренесе в средиземноморското пространство. Липсвала най-вече "масова мобилизация", не на последно място, защото в арабския свят почти не функционират неправителствени организации. Член на една германска фондация се изрази така: "Концепцията за троянския кон не заработи. Режимите нямат никакъв интерес да се демонтират сами."

На този фон някои дипломати смятат, че ЕС трябва или да се концентрира върху икономическата страна на сътрудничеството, или да премисли изцяло политическото измерение на Барселонския процес. Една възможност е да се задълбочи диалога с местните групи; друга - да се потърси контакт с "политическия ислям", нещо от което ЕС се въздържаше досега.