ЕС на 25-те - икономически перспективи

С приемането на десет нови държави в ЕС на 1 май 2004 г. възниква най-голямото обединено икономическо пространство в света - с 450 милиона души жители - това са 74 милиона повече от досегашния брой на жителите на ЕС и със 30 милиона повече от населението на северноамериканската зона за свободна търговия НАФТА. Макар, че присъединяващите се страни не се числят към развитите икономики в света, с тяхна помощ брутния съвкупен продукт в рамките на разширения ЕС нараства с 433 милиарда евро годишно. Точно тук обаче си проличава и първият проблем: 20% повече жители изработват едва 5% повече БВП - това ще рече, че икономическата дееспособност на глава от населението в рамките на ЕС спада. В Общонстта се засилват разликите в благосъстоянието. В досегашния ЕС, регионите с най-висок БВП на глава от населението бяха пет пъти по-богати от най-бедните региони, докато в разширения ЕС, разликата нараства деветкратно. Повечето от присъединяващите се страни освен това нямат силно развита индустрия, а разчитат предимно на селското си стопанство. Поискат ли да се приравнят към западния стандарт, това ще повлече нужда от гигантски структурни преобразования. Германският институт за икономически изследвания е изчислил, че важните за инфраструтурата области като телекомуникации, транспорт, енергия, вода и околна среда се нуждаят от инвестиции в размер на близо 400 милиарда евро. При това новоприетите държави ще трябва сами да финансират значителна част от тези нужди, докато от ЕС ще дойде по-малък дял от необходимите помощи. Еврокомисарят Гйнтер Ферхойген заяви следното по повод опасенията, че ЕС не е в състояние да си позволи всичко това:

Ферхойген:

"Що се отнася до разходите, те са направо скромни ако ги сравним с тези по обединението на Германия.За десетте новоприети страни ще бъдат направени действителни разходи от 12 милиарда евро в периода между 2004 и 2006 година. От тях Германия поема обичайните 22%. Следователно за Германия разноските от първите три години ще възлизат общо на сума между два и половина и три милиарда евро."

Това обаче е печеливша инвестиция - особено за германската икономика. Защото тя е особено силна в износа на потребителски стоки, които са сред най-нужните и желаните от гражданите на новоприетите страни. Това пък означава, че модернизацията на инфраструктурите и на индустрията ще окрили търсенето на стоки. Развивалите се в продължение на десетилетия контакти на Германия със новоприетите страни я поставят на "водещи изходни позиции" в гонитбата за новите пазари на Изток.

Това се доказва от опитът на последните години. Обемът на германските търговски зваимоотношения със страните-кандидатки се е учетворил. 4% от германският експорт са предназначени вече за новите държави в общността - това е толкова, колкото Германия изнася за САЩ. Обратно : близо 30% от всички внасяни стоки в централно и източноевропейските държави са от Германия. Според Антон Бьорнер - президент на Федералното обединение на германската външна търговия и търговията на едро- експортът за тези държави ще продължи да нараства и през идните 10 години с около 6 до 8 на сто.