ЕС - отбрана
8 декември 2003Реклама
Етикетът "ЕС" не означава автоматически ангажимент на всички страни-членки. Това се отнася не само за еврото; в скоро време то може да стане валидно и за военната политика. Сигурно е, че ще има обща европейска политика в тази област. Но най-вероятно не всички страни-членки ще се присъединят още от самото начало към тази обща платформа, както загатва германският външен министър Йошка Фишер:
"Който заяви, че е готов да изпълни и наистина изпълни общите условия, той може да се присъедини когато иска."
Който иска да участва в съвместната военна политика, той трябва да даде известен собствен принос, тъй като най-късно до 2007 трябва да са готови и силите за бързо реагиране. Идеята е този корпус, състоящ от 1500 до 5000 военнослужещи, да е в състояние само за няколко дни да действа в съответния кризисен регион. Ето отново министър Фишер:
"Първо, една страна изпълнява условията чрез политическата си готовност да изгради съответния потенциал и структури, готовност фиксирана в националното законодателство. На второ място, една страна изпълнява условията посредством поставените цели, а именно да постигне определено равнище готовност на своите войници."
Това се нарича "структурирано сътрудничество". След няколко месеца ЕС ще наброява 25 държави, но някои от тях ще работят в по-тясно взаимодействие по различни проекти - едно развитие, което може да подхрани обаче опасения от изграждането на ядро около Германия и Франция. Съвсем до скоро англичаните бяха против собствена военна политика на ЕС, опасявайки се, че така може да се стигне до възникването на конкурентна сила на НАТО. Междувременно обаче Лондон промени становището си, както обяснява външният министър Джак Строу:
"По същество важното е всички да признаят върховенството на НАТО. Това, което ЕС прави, е да допълни, а не да подмени НАТО. Така че "структурирано сътрудничество" не означава осъществяването на военни операции. Става дума за това, една група от страни да са в състояние в един определен момент да предоставят на разположение определен брой военнослужещи."
"Който заяви, че е готов да изпълни и наистина изпълни общите условия, той може да се присъедини когато иска."
Който иска да участва в съвместната военна политика, той трябва да даде известен собствен принос, тъй като най-късно до 2007 трябва да са готови и силите за бързо реагиране. Идеята е този корпус, състоящ от 1500 до 5000 военнослужещи, да е в състояние само за няколко дни да действа в съответния кризисен регион. Ето отново министър Фишер:
"Първо, една страна изпълнява условията чрез политическата си готовност да изгради съответния потенциал и структури, готовност фиксирана в националното законодателство. На второ място, една страна изпълнява условията посредством поставените цели, а именно да постигне определено равнище готовност на своите войници."
Това се нарича "структурирано сътрудничество". След няколко месеца ЕС ще наброява 25 държави, но някои от тях ще работят в по-тясно взаимодействие по различни проекти - едно развитие, което може да подхрани обаче опасения от изграждането на ядро около Германия и Франция. Съвсем до скоро англичаните бяха против собствена военна политика на ЕС, опасявайки се, че така може да се стигне до възникването на конкурентна сила на НАТО. Междувременно обаче Лондон промени становището си, както обяснява външният министър Джак Строу:
"По същество важното е всички да признаят върховенството на НАТО. Това, което ЕС прави, е да допълни, а не да подмени НАТО. Така че "структурирано сътрудничество" не означава осъществяването на военни операции. Става дума за това, една група от страни да са в състояние в един определен момент да предоставят на разположение определен брой военнослужещи."
Реклама