ЕС - Русия

Римската среща премина за съжаление без никакви конкретни резултати. Отново станахме свидетели на познатите стари ритуали, на размяната на дипломатически учтивости и бомбастични декларации. Това, което интересува всъщност гражданите на Европа, ясни думи и критика (където е необходимо), отново си остана в сферата на пожеланията.

Нима европейските политици се страхуват? Нима господата Проди, Берлускони, Солана се страхуват от Владимир Путин, от Русия, която май отново се намъква в козината на съветската мечка?

Човек неизбежно си мисли, че е сбъркал филма, като гледа как Берлускони най-невъздържано превъзнася Путин като блестящ демократ, водещ тежка борба срещу престъпността и корупцията. Дори руският президент се притесни малко, когато Берлускони укори журналистите, осмелили се да повдигнат въпроса за Чечения. Та нали там бил организиран много успешен референдум, последван от демократични избори. Нима синьор Берлускони не чете вестници, та дори само своите собствени?

Нима Европа не смее да каже открито на представителя на Москва, че много неща между Камчатка и Калининград не са в ред? В предварителната програма, разгласена от ЕС, се посочваше ясно, че руските власти не действат според законите по отношение на концерна Юкос и неговия шеф Ходорковски. В края на срещата обаче с изумление научихме от председателя на Еврокомисията Романо Проди, че Путин бил обещал всичко да става в рамката на закона. Защо в заключителната декларация не се споменават опасенията за хода на либерализацията в Русия?

В декларацията няма и дума за правата на човека, нито дума за повече от съмнителните избори в Чечения, за съдбата на хиляди бежанци или за натиска върху медиите. Нима това не са въпроси, които би трябвало да бъдат уредени преди да се говори за безвизов режим и създаването на безгранично икономическо пространство? Човек би могъл да си помисли, че шефовете от Брюксел бяха така омагьосани от античните кулиси на Рим и неговия актуален император Берлускони, че изгубиха ума и дума пред московския цар.