Етика и медии

През 2005 година бе основана Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" с цел да създаде система за саморегулиране на медиите чрез прилагането на Етичния кодекс и решаването на спорове между медиите и аудиторията. Как ще става това?

Формирането на комисии по етика в електронните медии и в печата, които от няколко дни официално започнаха да приемат жалби на граждани, почувствали се засегнати от работата на журналистите, по ирония на съдбата се случи в момент, в който понятието “етика” е сякаш най-неподходящата дума на фона на коментарите за последните политически скандали в страната. По една много проста причина: спазването на етични правила е възможно, само ако моралните норми, на които тези правила се подчиняват, са общоприети, ясни, утвърдени. Ако те са нещо като империтив в общественото пространство и биват съблюдавани от мнозинството.

За съжаление картината у нас е съвсем различна:

От началото на демократичните промени до днес, няма нито един кабинет, който да е успял да съхрани своята репутация и да не е по един или друг начин компрометиран поради нарушаване на неписания етичен кодекс на поведение на държавния служител.

Корупцията съпътстваше промените; мрежите на “братовчедите” – въпреки очевидното нахалство на включените в тях – продължаваха да се разпростират безнаказано върху апетитните сектори от икономиката; размахваха се папки и компромати; приватизираха се печеливши предприятия срещу грамадни комисионни; изтичаха подкупи под масата; отвсякъде миришеше на боклук като най-голямата смрад (поради наглата показност на неколцина първенци в държавата) се разнесе по трасето София – Казахстан…

Всичко това ставаше пред очите на всички, пред очите на цялата журналистическа колегия, която денем заемаше героични пози от ефира и страниците на вестниците, а вечер обикаляше лъскавите места на по питие заедно с героите от сутрешните емисии.

Опитите да се въведе етичен кодекс на българската журналистика от първите години след падането на Берлинската стена се проваляха всеки път, когато било от Факултета по журналистика, било от Медийната коалиция, било от някоя Фондация се подновяваше темата.

Тогава, в началото, ако би било възможно да се постигне консенсус между издателите и професионалните сдружения, може би гилдията щеше да се предпази от различни зарази и изкушения, които въвлякоха най-тиражните издания също в непрозрачни сделки и зависимости. Не се случи. Значи не е било възможно. Значи не сме били имунизирани…срещу бързо разпространяващата се инфекция на двойните стандарти и поръчковата журналистика.

Всичко е въпрос на пари – ще възразят слушателите. И вероятно ще са прави. Само че моралът на парите и етичният кодекс са две реалности, които е невъзможно да бъдат синхронизирани.

Колкото и симпатично да е намерението на комисиите по етика, които ще разглеждат жалби срещу медиите подписали Етичния кодекс.

Впрочем този документ се появи не защото медийната общност в България почувства потребност от подобен регулаторен механизъм, а защото идеята бе подсказана И ФИНАНСИРАНА от Европейския съюз.

Етичният кодекс на българските медии бе подписан на 25 ноември 2005 г., в присъствието на президента, премиера и председателя на парламента, които горещо приветстваха и насърчиха инициативата.

По-нататъшните коментари май са излишни…