Етиопия като добър пример за помощи за развитие

До преди половин година жителите на отдалеченото село Тиго в планинската област Амхара са разчитали на вода, която са носели жените на гръб в огромни глинени делви от извора високо в планината. Два часа е отнемало на жените да пренесат тези 20 литра вода, които се вместват в глинените съдове, през каменистия хълмист път до селото. От половин година животът на неговите жители изглежда коренно променен:

“Преди имахме само мътна вода, което създаваше много проблеми на хората. Сега нито възрастните нито децата вече се оплакват.”

Да кладенеца в края на селото са само 10 минути. Проектът на германската хуманитарна организация Световна помощ по прехраната се осъществява в сътрудничество с местната хуманитарна организация ОРДА, с която германците работят от години.

Алике Мухамед е шеф на регионалното бюро на ОРДА. Той обяснява, че проектите за водоснабдяване вече не се раздават както преди – на принципа “на всички поравно.” Сега специални комитети решават, кои райони имат най-спешна нужда от изграждането на кладенци и други водни съоръжения:

“Необходим е много опит, за да знаеш, как оптимално да се използват природните ресурси, и как да се използват най-рационално водоизточниците.”

225 евро струва обучението на един комитет по водите. Ахмет Ибрахим е член на такъв комитет. Самият той също има полза от местния проект за водоснабдяване – бетоният улей докарва водата директно до неговата градина, преди да бъде изградено това съоръжение огромната част от водата не е достигала до местоназначението си тъй като се е пропивала в почвата. В своето владение с големината на футболно игрище Ахмет Ибрахим отглежда моркови, които са един от традиционните зеленчуци. След изграждането на поливното съоръжение реколтата му се е увеличила с 1/3, и вече има излишъци, които може да продава на пазара.

“Пари за работа” – така се нарича принципът, който трябва да увеличи личната отговорност. Нито една друга страна през последните 30 години не е получила повече помощи за развитие от Етиопия, превърнала се в нещо като любимец на чуждите донори. След кризите с глада от 1973 и 1984 година в страната се настаниха и придължават да работят повече от 300 хуманитарни организации. Напоследък много модерен е принципът, наречен “подпомагай и изисквай”:

Млади мъже с брадви и чукове майсторят обикновени душ-кабини от дърво за жителите на селището Тиго. На ден те получават по 6 бир, местната парична единица. Парите стигат за един килограм теф – традиционно житно растение в Етиопия и Еритрея. Освен това хората от селото могат да вземат малки кредити, с които да финансират покупката на помпи за поливане на нивите си. Инвестицията се изплаща заради увеличения добив.

Междувременно Ахмет Ибрахим е продал излишъците от своята реколта от моркови. А получените пари дори може да пести:

“Един килограм струва 2 бир. Парите от продажбите мога да инвестирам в по-добър живот на семейството ми, в образование на децата и фураж за животните.”

Това е една успешна приказка, която със сигурност би се харесала на домакина на срещата на Г-8 - германската канцлерка Ангела Меркел. Защото в заключителния документ от Хайлигендам бе записано, че Африка трябва да се превърне в един стабилен, демократичен и проспериращ континент. За тази цел богатите държави се ангажираха до 2010 година да увеличат двойно отпусканите помощи за развитие. Шефът на етиопската хуманитарна организация ОРДА Вулетав Нигусие не вярва на тези обещания:

“Защото досега бяха давани много обещания, които остават неизпълнени. И сега не вярвам, че ще бъде по-различно. Досега всичко е било само празни обещания.”

Когато по време на посещението си в Етиопия Ангела Меркел повтаря амбициозните цели на Г-8 по отношение на Африка, повечето обикновени етиопци няма да са разбрали нищо от тези помощи на богатите.