ЕЦБ и глобалната финансова криза

Един от главните проблеми на актуалната финансова криза е взаимната загуба на доверие между банките. Съответно малка е готовността за взаимно отпускане на заеми - което има отражение и върху отпускането на кредити на реалната икономика. С други думи: има опасност парите, смазката, която поддържа движението на икономиката, да намалеят.

Националните банки имат две възможности за противодействие:

те могат да намалят лихвеното число или да предложат на финансовите пазари допълнителни пари при особено изгодни условия. Американската централна банка вече се възползва многократно от тези две възможности. На няколко пъти тя намали драстично лихвите и напомпа финансовите пазари със стотици милиарди долари. И нещо ново: взимащите кредити банки нямаше нужда да предлагат изискваните обичайно първокласни ценни книжи - този път бяха достатъчни и второкласни.

Дали Европейската централна банка трябва също да се включи в тази игра, занижавайки стандартните си критерии? Впрочем тя участва вече в няколко подобни операции. Само по Великден например ЕЦБ отпусна допълнително 15 милиарда долара. Но поне засега нейните финансови инжекции не са достигнали американските размери, а условията й нямат характера на разпродажба, типичен за действията на американските й колеги.

А какво да се прави с лихвите?

Вероятно на предстоящото си тази седмица заседание ръководството на ЕЦБ изобщо няма да пипа лихвите. И то по две причини. Първата засяга нейния профил: ЕЦБ няма за задача да прави политика в полето на обменните курсове или стопанската конюнктура, а само със своята парична политика да се грижи за ограничаването на инфлацията. На второ място, съществуват редица аргументи в полза на мнението, че най-необходимо сега не е отпускане, а напротив затягане на финансовите юзди. Хората на ЕЦБ са особено загрижени от поскъпването на суровините. Затова банката ревизира нагоре своята прогноза за инфлацията през тази и следващата година.