Животът като бестселър

Като деца сме прекарвали часове наред, слушайки интересни истории от живота на дядо или баба. Днес си спомняме с умиление за тези моменти. Те са се превърнали в скъп спомен от детството, който не можем да върнем. Спомен като всички останали...

Но не и за 33-годишния Антонио Щапенбек от Бон.

Историите на дядо му изиграват важна роля в неговия живот.

“Винаги съм се интересувал от историята на моя дядо. Винаги слушах внимателно, когато ми разказваше.", споделя Антонио Щапенбек. "Имаше няколко анекдота от времето на войната. Когато порастнах, установих, колко много неща, които са се случили по онова време, просто са забравени. Според мен това е много жалко. Щеше да е много хубаво, ако дядо ми беше описал своя живот.”

Емоционалният мотив и посещението на няколко семинара по време на следването по културология и история, водят Антонио Щапенбек до идеята да започне да записва биографиите на обикновени хора. От ноември 2005 година той прави биографии по поръчка. Антонио Щапенбек е на мнение, че не от всяка история може да се роди бестселър, но споделя, че нито веднъж до сега не му се е случило да се отегчи от разказите на свой клиент.

“Никоя житейския история не е праволинейна. Винаги има завои, отбивки, които водят човека до там, където е днес.", обяснява младият биограф. "Случват се съвпадения, които играят важна роля в живота на всеки. Всяка история си заслужава да бъде разказана.”

Да разкажеш историята си на напълно непознат човек, едва ли е съвсем лесно. За да разкриеш живота си в детайли пред някого, несъмнено е нужно доверие. А за това трябва време. Ето защо преди да започнат със срещите си, по време на които клиентът разказва своята история в подробности, Антонио Щапенбек и клиентите имат няколко предварителни разговора.

“Преди да започнем с работата по книгата, се срещаме и се опознаваме взаимно.", обяснява Антонио Щапенбек. "Тогава става ясно, дали има химия или не, дали ще се разбираме или не, дали ще си имаме доверие. По време на работата по биографията става дума за много интимни детайли и няма смисъл изобщо да започваме, ако клиентът има усещането, че не може да ми разкрие тези детайли.”

Да доверят дълбоките тайни на живота си, се осмеляват в повечето случаи жени над 60-годишна възраст. Антонио Щапенбек все още няма обяснение за това, защо неговите клиенти са предимно жени. Той шеговито подхвърля, че може би фактът може да се обясни чисто биологично – защото обикновено в един брак жените надживяват мъжете.

“А и защото на тях им се налага да погледнат назад в миналото.", допълва той. "Случвало ми се е, писането на книга да е по повод смъртта на съпруга. В книгата се разказваше преди всичко за една любовна история.”

Услугите на младия биограф най-често търси семейството на клиентите. Ако клиентите не се обадят лично на Антонио Щапенбек, го правят техните деца, защото смятат, че житейската история на майка им си струва да бъде написана.

Антонио Щапенбек слуша внимателно клиентите си. Споделя, че работата му понякога наподобява тази на психотерапевт.

“Има такива моменти, когато клиентът спира да разказва, защото му е трудно. Тогава изключвам касетофона. Понякога хората избухват в сълзи, защото връщайки се назад в миналото, изживяват отново предишните емоции.”

Написването на една биография отнема около половин година. Според Антонио Щапенбек много е важно биографиите да са интересни за читателите. Той не само умее да изслушва хората и да записва разказите им. Младият биограф пресъздава житейските истории с езика на клиентите, за да звучат така, като че ли те самите са ги написали.

“Много е важно човек да бъде разпознат в книгата. Това се постига чрез езика.", обяснява Антонио Щапенбек. "Всеки има специфичен начин на изказ, употребява определени изрази. Книгата трябва да съдържа тези изрази, за да може всеки, който я чете да разпознае главния герой. Да каже: Да, това е леля Хенриета. Тя беше такава, точно така умееше да разказва.”

Книгите, които пише Антонио Щапенбек, са предназначени за семейството или за най-близкия приятелски кръг. Това не означава, че разказите не са достойни за големия книжен пазар. Веднъж дори историята на една клиентка била толкова вълнуваща, че Антонио Щапенбек пожелал да я предложат на пазара. Но това за съжаление не станало.

“Не можах да убедя клиентката. Историята й беше изпълнена с прекалено лични детайли.”, разказва той.

Последният клиент на Антонио Щапенбек е мъж, който от миньор се превръща в успял бизнесмен. По време на срещите си двамата се разхождат сред природата, защото тя вдъхновява клиента за неговите разкази. Възрастният мъж разказва своята история, а младият биограф върви до него и го слуша внимателно. Да слуша внимателно –Антонио Щапенбек умее да прави това много добре.