Животът на ромските деца в Югозиточна Европа –студия на УНИЦЕФ

13- годишната Емилия Рангелова е от ромски произход и живее в България. Направила е анктета пред НДК в София с въпрос: какво мислите за ромите? Отговорите:

Хора като хора..., Не се мият..., Не им е мястото тук..., Не знам...

Това е едноминутният филм, който беше показан пред участниците в конференцията, посветена на ромските деца в Европа. От този филм се разбра, че става дума за нетолерантност, игнориране и в най-добрия случай леко надменна добронамереност. Такова е отношението към ромите в цяла Европа, отчитат две студии, представени по време на конференцията. В едната, подготвена от берлинския център за изследване на антисемитизма, се анализира ситуацията на ромските деца в Германия. Другата-спонсорирана от УНИЦЕФ, обрисува ситуацията в осем страни от Югоизточна Европа, включително и България. И докато в Германия ромските деца имат допълнително проблеми, например с неизясненото си право на престой, в страните от Източна Европа те са в най-голяма степен засегнати от и без това съществуващата там крайна бедност и лошо здравеопазване. Гордън Александър, който ръководи регионалното бюро на УНИЦЕФ за Източна Европа казва:

В крайна сметка посланието на нашата студия е в това, че най-напред трябва да има добра политика спрямо децата, а оттук следва и другото: добра политика спрямо ромите.

Този извод Гордън Александър прави въз основа на някои факти, изнесени в студията. Например: повече от половината от ромите в Югозиточна Европа са лишени от канализация. В около две трети от ромските домакинства там няма достъчно за ядене. 20% от ромските деца в региона не са здрави. В не-ромските семейства тези деца са само седем процента. Същите гравиращи различия между ромските деца и децата от мнозинството се забелязват и в образованието. 76% от децата в България и Румъния посещават детски градини и предучилищни заведения. Само 16-17% от тях са роми, пише още в студията на УНИЦЕФ. Един от основните проблеми, казва Гордън Александър е в това, че ромските деца се изпращат обикновено в помощни училища за бавно развиващи се. Освен това има концентрация на ромски деца в определени училища, което е пореден израз на изолацията им. В студията пише: През 2001-ва година в България е имало 419 училища, в които 50 до 100% от учениците са роми. Тези училища са по-лошо оборудвани от другите, учитилете са по-лошо подготвени и по-слабо мотивирани. Само пет процента от децата в тези основни училища продължават образованието си. Дори и в четвърти клас има много неграмотни”, се твърди в студията на УНИЦЕФ. Подобна е и ситуацията в Румъния. И двете страни са вече в ЕС. Означава ли това, че положението на ромските деца в тях ще се подобри в сравнение с останалите страни от Югоизточна Европа. Отговорът на Хайде Симонис, председателка на УНИЦЕФ Германия:

Мисля, че страните, които влязоха наскоро в ЕС, направиха това, защото се чувстват достатъчно силни и смятат, че стандартът в тях може да бъде сравняван с този в ЕС. Ето защо не мисля, че им прави удоволствие, да бъдат обект на подобни изследвания като това за ромските деца, а оттук и на конференции като тази в Берлин, заяви категорично Симонис и добави: Точно това искаме да постигнем: да говорим за онези, които нямат глас. Това е целта на УНИЦЕФ и ние ще говорим дотогава, докато тези лоши условия съществуват. Остава да видим, колко бързо ще се променят те. Опитът ни показа обаче, че такива начинания като сегашното имат ефект и са от полза, каза Хайде Симонис.

Впрочев в студията на УНИЦЕФ за ромските деца в Югоизточна Европа са отбелязани и първите опити към подобряване на ситуацията в образованието. През последните години българското правителство въздейства много активно така, че ромските и неромски деца да посещават заедно училище. Предвижда се и създаването на фонд, с който да се подпомогне интеграцията на ромите”, се казва в студията на УНИЦЕФ.