Живот на стадиона

Отнякъде постоянно се чуват изстрели - трудно е да се определи дали идват от въоръжени палестинци или от израелските войници.

Ибрахим Абу-Шатат, жена му и осемте деца живеят в едно малко помещение директно под трибуната на градския стадион в Рафах. Помещението е разделено на две с платнище: в предната част са наслагани дюшеци и един килим, в задната - котлон, маса и етажерка с различни домакински съдове. Семейство Абу-Шатат живее тук от близо три години:

"През нощта на 27 септември 2001 израелски булдозери и танкове нахлуха в нашия квартал и взривиха къщата на съседа ми. Есплозията разруши частично и нашата къща."

Абу-Шатат едва успява да спаси децата си; мебели, покъщнина, дрехи - всичко това бива унищожено. Той успява да наеме жилище няколко улици по-нататък. Неговата разрушена къща, какво означава тя за него?

"Всичко. Къщата беше моята история, успехът на моя живот, адресът на моето семейство, къщата това е моето име."

В началото на тази година израелските войски отново отиват при Абу-Шатат и му нареждат незабавно да напусне жилището, което обитава със семейството си. След което къщата бива взривена. Градската управа на Рафах настанява семейство Абу-Шатат под трибуната на местния стадион, тъй като не може да им предложи нищо друго.

Само от началото на годината израелската армия е разрушила над 300 къщи в Рафах, превръщайки около 2500 души в бездомници. Психолозите предупреждават: когато едно семейство изгуби изведнъж дома си, всички негови членове понасят тежки психически травми.

Ибрахим Абу-Шатат е имал лош късмет. Когато преди 25 години построява къщата си в Рафах, той не е знаел, че един ден Израел ще реши да прокара точно там една широка гранична ивица и че неговата къща ще се окаже пречка за израелските намерения. Но най-много го дразни това, че нито един израелец не е отишъл при него, за да му каже, защо са разрушили къщата му:

"Аз искам мир. Аз съм глава на семейство. Но когато рушат всичко, което съм направил, това ме принуждава да се боря срещу тях."