Жозеп Борел и процесът на европейска интегарция
4 ноември 2005
В своите встъпителни думи Жозеп Борел обърна внимание върху баланса, който се търси днес в Европа: баланс между политическия елит и гражданите, които имат чувството, че решенията за това на къде върви Стария континент се взимат зад гърба им и без тяхното участие. Как да бъде намерен този баланс, когато въпросните решения се взимат в Брюксел, подготвят се в Париж, Берлин и Лондон, например, а разчитат на одобрението на народите, които не разполагат с общо пространство за дебати, не разполагат с европейска идентичност, нямат дори медия, която да следва някаква консенсусна подредба на новините, поради простата причина, че отсъства общ европейски дневен ред, еднакво значим за Севера и Юга, за Изтока и Запада.
Логично този кръг от въпроси е свързан с още една интересна тема за размисъл – как се изявяват евродепутатите в Европарламента? По-скоро като представители на народите, от които идват, или по-скоро като партийно ангажирани активисти? С други думи, дали условната разделителна линия при дебатите е синхронна с очертаните национални граници или огражда партийните структури и техните съответни разклонения? Според наблюденията на Жозеп Борел, а и според данните от няколко изследвания, тенденцията е да се засилва партийната мотивация, а не националната при избора на поведение. Което е белег от една страна за превес на ценностните категории, от друга е индикатор за степените на демокрация във всяка една от европейските държави.
Според председателя на Европейския парламент усещането за умора от дългия и понякога доста противоречив процес на обединение, което мнозина изследователи регистрират, е резултат от липсата на европейска утопия. След края на Втората световна война идеалната цел, с много силен мобилизиращ ефект, беше преодоляването на пораженията от нацизма и възстановяването от войната. Днес, извън собственото си стабилизиране Европа не си е поставила друга цел. Преодоляването на бедността в Африка, например, каза Борел – е една възможна посока, която е в състояние да разшири хоризонта и да мотивира европейските лидери да търсят обединяваща визия.
Освен всичко останало това ще помогне на Европа да преодолее кризата на идентичността и да създаде по-подходящи механизми за успешно интегриране на новите държави.