Забравените конфликти на света

През отиващата си година в света се водиха поне шест войни; тлеещите от години конфликти в редица страни заплашват да прерастнат във война. Всяка година хайделбергският Институт за проучване на международните конфликти обнародва своя барометър на световните конфликти, в който страни и региони биват класирани според интензивността на кризите в тях.

Тази година специалистите от германския институт са преброили близо 300 политически конфликта, 6 от които те окачествяват като войни, а около 30 – като сериозни кризи. В повече от 80 случая конфликтите са били съпътствани от насилие, докато останалите 160 политически вълнения са преминали предимно миролюбиво.

Освен войните в Близкия и Средния Изток, въоръжените сблъсквания между Етиопия и ислямистките бунтовници в Сомалия, има обаче много кризисни региони, които така и не достигат до вниманието на широката общественост. Те не намират място и в ежедневните информации на медиите.

Тъкмо Африка е един от най-конфликтните региони на света: корупция, самовластие и племенни войни си най-честите причини за кървавите сблъсквания в Етиопия, Еритрея, Конго и Чад. Ежегодно хиляди мирни хора заплащат с живота си тези войни. В Судан сме свидетели на истинска човешка катастрофа; милиони хора в областта Дарфур страдат от глад.

Политическите вълнения са на дневен ред и в Далечния изток. Индия и Пакистан воюват периодически заради оспорвания регион Кашмир. Филипините са застрашени от война с екстремистката група Абу Саяф. Примирието в Шри Ланка се нарушава все по-често, а в Тайланд военните свалиха от власт това лято корумпираното гражданско правителство; за щастие пучът премина без кръвопролитие.

След края на диктаторските режими на Пиночет в Чили и на Щреснер в Парагвай, на южноамериканския континент цари в общи линии политическа стабилност. Етническите борби в Боливия и Гватемала принадлежат междувременно на миналото. В Колумбия обаче продължават сблъскванията между армията и левите партизани.

Днес в евразийското пространство цари преобладаващо политическо спокойствие. На Балканите се установи мир. Откъсването на Черна гора от Сърбия премина съвсем безпроблемно. Продължава турско-кюрдският конфликт, а решаването на кипърския проблем си остава сред постоянните задачи в дневния ред на ЕС. Остава все така напрегната обстановката в Чечения. Засега все още е рано да се предвиди как ще се развият събития в Туркменистан след изненадващата смърт на диктатора Ниязов.