Завръщане на десния екстремизъм в Германия?

Кървавото престъпление предизвика истински ужас, както и изумление - в контекста на регистрирания спад в престъпността и променилите се политически акценти. Присъствието на членове на дясноекстремистката Националнодемократическа партия в Германия вече надали смущава някого. Неонацистките другарски сбирки се провеждат встрани от обществения интерес предимно в провинцията. А на войнствено изглеждащите мъже с ботуши и кожени якета се гледа най-вече като на неприятна илюстрация на социалното отхвърляне в отдалечените региони на Източна Германия.

Грешен подход?

Политическият дневен ред претърпя трансформации - водещо място зае борбата с ислямския тероризъм, включително и в Германия. Към десния екстремизъм се отправяха критики при всяка негова проява. Но на него отдавна престана да се гледа като на сериозна заплаха. Поради което се стигна и до стъписването от предположението, че може да има десни атентатори, които не биха се спряли и пред извършването на кървави нападения срещу представителни обществени служители.

По драстичен начин атентатът от Пасау обаче показва, че омаловажаването и пренебрегването са били погрешен подход. Той показва и новото измерение на този феномен - щом се стигна до открита проява на насилие срещу полицай на ръководна длъжност, заел се активно с преследването на неонацистите. Деянието би трябвало да алармира и да разтърси.

И сега всички известни настоявания се издигат отново: за по-твърд юридически подход, за политическо образование, разпространяване на ценностите в училище, гражданска смелост. Всичко това е правилно, но въпреки това свидетелства за определена безпомощност. Какво да се прави в общество, в което доверието към институциите спада? В което - особено на Изток - все по-малко хора вярват в демокрацията? В което партии като Германската националнодемократическа партия междувременно оказват все по-голямо вляние върху настроенията и мисленето?

Новите десни сили се утвърждават в политиката

Като че ли освен това се пропуска и факта, че дясното мислене все повече се насочва от политическата периферия към центъра. Като се има предвид и, че в много други европейски държави - от Белгия през Франция до Австрия - новите десни се утвърждават в обществото и в политиката.

А и именно в трудните от икономическа гледна точка времена още по-сериозна е заплахата дясноекстремистките групи да се сдобият с нови привърженици.

Какво следва от всичко това? Най-смислено би било да се предприеме цял пакет от мерки - политически, педагогически, юридически и социални. Има нужда от сериозен и траен ангажимент, който да е внимателно обмислен.