1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Загубата на имидж за американската политика в Европа е очевиден”

10 септември 2007

Координаторът на германските социалдемократи по въпросите на американо-германското сътрудничество Карстен Фогт твърди, че президентът Буш и американската политика продължават да развалят своя имидж през Европа

https://p.dw.com/p/BeNR
Снимка: DW-TV

Въпр.: Може ли да се говори за вреди, нанесени от управлението на Буш на американските интереси ?

Фогт:

“Колко големи са вредите от управлението на Буш за американските интереси, по това ще се произнесат американските избиратели идната есен. Вредата, която беше нанесена на имиджа на американската политика в Европа и особено в Германия, е очевиден. Тази загуба на имидж, която засяга не само американския президент, но и американската политика като цяло, продължава. Това влиза в противоречие с желанието на американците да видят една по-силна Европа и да водят по-добри и близки отношения с Германия”.

Въпр.: Вие казвате, че американците искат по-силна Европа. В същото време обаче двете страни имат доста различни философии по отношение на външните си политики. Американците залагат на системи за ранно предупреждение, военни действия и ракети, а това са неща, с които европейците не са съгласни. Как е възможно при това положение да се постигне единство?

Фогт: “При всичката близост и общност на интереси между европейци и американци е така, че ние европейците, и най-вече германците са доста по-сдържани при прилагането на военна сила. Това си има своите обяснения.Първо исторически: По отношение прилагането на военна сила, през последния век Германия никога не е имала възможност да се убеди, че прилагането и е било използвано за правилни, справедливи цели и ценности,на всичкото отгоре, прилагането и винаги е било неуспешно. Всичко това води до там, че в Германия съществува много по-голяма въздържаност по отношение прилагането на военна сила, отколкото в САЩ, или например във Великобритания и Франция.”

Въпр.:Американците знаят следователно, че тук царят друга философия и други убеждения. Все пак, вие твърдите, че имиджът на европейците в САЩ през последните години се е подобрил. На какво се дължи това?

Фогт: “Това е съвсем ясно. Първо, американците усещат, независимо от всички различия, че все пак няма друг контитент, който да им е по-близък от Европейския. И второ: Световната сила САЩ са единствената останала суперсила, но и тя се нуждае от партньори. А в това отношение европейците са най-подходящите, независимо от всички различия.”

Въпр.: Един от проблемите, който стои между Европа и САЩ е свързан с Иран и неговата атомна програма. Европа предпочита да преговаря, докато САЩ си държат открита опцията и за прилагане на военна сила. Как може да се реши това противоречие?

ФОГТ: “Що се отнася до оценката на ситуацията и целта – а именно, че Иран не бива да разполага с атомни оръжия, и че това трябва да се предотврати на всяка цена – съществува пълно единодушие между американци и европейци.Те водят консултации, ткива имаше и по-рано - при канцлера Шрьодер. Тези консултации продължават и днес. Независимо от наличието на отделни гласове, аз не виждам в САЩ мнозинство, което да подкрепя прилагането на военна сила в Иран. Затова като обща политика остава линията за водене на преговори и отправянето на предупреждения за санкции. Ако иранците продължават своята сегашна линия на поведение те ще се изолират абсолютно в международен мащаб.”

Въпр. : Виждате ли шанс за нова американска външна политика след евентуална смяна на властта в Белия дом?

Фогт: “ Идването на всеки нов президент или президентка безспорно съдържа шанс за ново начало, но аз не споделям представата, че всички проблеми могат да бъдат решени само чрез избора на нов държавен глава. На последните избори в Германия например стана ясно, че независимо от всички разлики и цялата партийна поляризация, все пак в страната съществува консенсус по въпросите на външната политика и политиката за сигурност. Същото се отнася и до САЩ. При всичките бурни противопоставяния и разпри между демократи и републиканци, не бива да се заблуждаваме по това ,че по отношение на външнополитическата ориентация на САЩ и на ролята им в света, между демократи и републиканци съществуват значителни общности.”