1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Задава ли се вече краят на икономическото чудо на британските лейбъристи ?

7 октомври 2005

Някои основни пропуски в реформирането на държавния сектор и пенсионното дело скоро ще покажат неблагоприятното си въздействие.

https://p.dw.com/p/Atzn
Премиерът Блеър вероятно ще бъде наследен от сегашния финансов министър Гордън Браун
Премиерът Блеър вероятно ще бъде наследен от сегашния финансов министър Гордън БраунСнимка: AP

Тони Блеър и неговият финансов министър Гордън Браун могат да се похвалят с успехи като намаляването на безработицата и ниско ниво на вътрешна задлъжнялост, защото поеха от предшествениците си - торите – една здрава в сърцевината си икономика. Всяка социална държава може лесно да бъде реформирана, когато държавната и хазна е пълна с пари. Сега обаче и над британското иконтомическо чудо постепенно започват да се стелят облаци. Когато Блеър и Браун дойдоха на власт през 1997 година, тяхната задача беше относително лесна, защото трудните работи вече бяха извършени. През осемдесетте години консерваторите, водени от Маргарет Тачър, проведоха основни реформи на системите за социално подпомагане при безработица и частично бяха приватизирали пенсионното осигуряване. В резултат на това настъпиха успехи, които бяха продължени от финансовия министър Браун. Той даде на Централната банка независимост, а когато в хазната влязоха приходи от 23 милиарда паунда от продажбата на телефонни лицензи, той ги вложи за връщането на държавния дълг. През следващите години постоянно доброто ниво на вътрешно потребление поддържаше равномерен икономически прираст, независимо от азиатската криза и борсовите сривове. Основна причина за благоприятното развитие беше бурно развиващия се пазар на недвижими имоти. С оглед на нарастващата стойност на техните къщи, даже и британците със средни доходи изведнъж се почувстваха богати. Всичко това беше чудесна предпоставка за продължаване на реформите. Реализирана беше например програмата за стимулиране на младежката трудова заетост, принуждавайки младежите без работа и дълготрайно безработните да приемат и ниско заплатени работни места, като същевременно им предложи увеличаване на квалификацията. Над един милион хора получиха по този начин нови работни места.

Ретроспективният поглед сочи обаче, че лейбъристите предпочитаха да се заемат с реформи главно там, където можеха с пълни шепи да харчат пари – например в обществения сектор. В държавната система на здравеопазване бяха наливани ежегодно над 70 милиарда паунда – почти 2% в повече в сравнение с периода от преди осем години. Затова пък те не посмяха да се заемат с пенсионната реформа.

Защо безработицата в момента все още не е проблем за Великобритания? Защото държавата създаде нови работни места навсякъде, където можа: От 1997 година насам бяха назначени над 150 000 медицински сестри, лекари, учители и полицейски служители. Нещо повече : създадени бяха близо 750 000 нови места за чиновници. В някои британски области 60% от икономиката се пада на обществената сфера – дял, който е приблизително толкова висок, колкото и в едновремешна социалистическа Унгария.

Краят на британското икономическо чудо впрочем вече се задава. Миналата седмица министър Браун трябваше да коригира надолу прогнозата си за икономическия прираст за текущата година с цял процент – от 3,5 на 2,5 на сто. Лошите новини за настоящия финансов министър се редят една след друга. Ако той действително наследи Тони Блеър, както е уговорено, ще му се наложи да се приспособи към значително намалелите данъчни приходи. И тогава ще стане ясно, че реформаторските програми на лейбъристите са били прицелени главно в краткосрочна политическа ефективност, но не и в трайното икономическо развитие. Склонната да създава нови работни места държава в скоро време няма да е вече в състояние да държи нивото на безработицата на сегашното ниско ниво – най-вече тогава, когато индустрията започне да губи своята сила. Префсъюзът Амикус преценява, че всеки месец в британската индустрия се закриват до 12 000 работни места.

Лейбъристкото правителство се държа много разумно и предпазливо в икономическата област в продължение на 10 години, но в последно време раздаде прекалено много пари на погрешни места. В скоро време държавата ще е изправена пред старата дилема, дали да не увеличи данъците.

Сега стават видни пропуските на лейбъристкото правителство, което независимо от пълната в началото на управлението си хазна не съумя да проведе необходимите реформи и да подсигури бъдещето на страната.