Зазидани във Витлеем

Видът на стената ме потиска и ми спира дъха. Човек се чувства като жив погребан, казва 39-годишната Арлет от Витлееем, която се заселва на това място преди 20 години заедно с мъжа си. Тогава тук е била основната пътна артерия между Ерусалим и Витлеем, в близост до гроба на Рахел - една от най-значимите светини и за трите големи вероизповедания.

По онова време животът кипи - работа има достатъчно, магазините са пълни с хора, също както и ресторантите и кафенетата. Сега обаче всичко е мъртво. През 2002 година израелското правителство започва строежа на защитната стена, която разделя Западния бряг на река Йордан от Израел по протежение на километър и половина и се извива из цял Витлеем, около гроба на Рахел.

Животът зад стената

"Никой не може да си представи как се чувства човек, когато се събуди сутрин и види една деветметрова стена да се издига пред вратата му. Ние не виждаме нито улицата, нито съседите, никого. Цялата околност на практика е мъртва, тук вече и работа няма - за никого", казва Арлет.

Родителите на общо седем деца са принудени сутрин да ги разкарват от едно училище в друго, защото никое такси не желае да спира вече на това строго охранявано от израелците място. Голяма част от живеещите тук преди палестинци вече са го напуснали. Освен Арлет и нейните деца е останало още само едно семейство.

"Аз няма да напусна дома си и да се преместя да живея другаде. Първо, защото нямам достатъчно средства за това дори да искам. И второ тук е домът ми. В този град е роден Исус Христос, тук съм отраснала. Ако напусна града кой ще дойде на мое място? Не, оставам тук до последно", казва Арлет.