1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Законът за избори на български евродепутати

22 февруари 2007

Докато спорното от конституционна гледна точка ограничение за участието на български граждани в изборите за Европейски парламент чака становището на президента, вълненията на потърпевшите продължават. От Еми Барух

https://p.dw.com/p/Asq4
Европарламентът в Брюксел
Европарламентът в Брюксел

Има ли нещо ново във връзка с приетия в Народното събрание закон за предстоящите избори за Евродепутати?

Научихме ли всичко относно позицията на опозицията?

Какви са мотивите? Каква е целта? Чии интереси защитават опозиционните лидери? И най-важното – каква е реакцията от това тяхно решение сред българската общественост?

Никаква… Реакция няма!

Българската общественост не е развълнувана от това решение на народните избраници. Нещо повече, сякаш по-голямата част от жителите на страната са доволни, че «турците» няма да се месят в нашите работи! Да си ходят в Турция. Да не гласуват… Българската общественост се вълнува от ракията, от своето лично пространство, в редки случаи от пространството пред блока… а турците? – защото целият дебат се чете през фокуса на нашата Южна съседка – това съвсем не влиза в кръгозора на обикновения гражданин. За съжаление истинският мащаб на този проблем се губи, а просветеният елит мълчи!

Всъщност патосът на казаното дотук е провокиран именно от това мълчание. Дълъг е списъкът на неправителствените организации, на гражданските сдружения, на тръстовете за развитие на гражданското общество и на комитетите за защита на гражданските права на българските граждани… Питам се какъв отговор биха дали те на логичния въпрос от – примерно българското земляческо дружество в Чикаго, който би звучал така: Защо се сещате за нас, само когато ви трябваме? Забравихте ли важното имиджово за България и шумно отразено медийно събитие миналата година, на което бяхме домакини?

Забравили сме го… Сега погледите са кампанийно насочени другаде. Към актуалната политическа препирня… която ще изкипи като шампанско до появата на следващата тема.

И тук е мястото отново да се запитаме: защо лишаваме страната от така важната за нея мрежа, която хилядите българи, живеещи в чужбина градят в продължение на десетилетия? Даваме ли си сметка на какъв фон се случва всичко това? Новите комуникации в света доведоха до намаляване на зависимостта на хората от националната държава. В не един и два случая експатрираните са много по-свързани със своята родина, отколкото цели сегменти на обществото, които никога не са напускали нейните граници. Модерният човек днес е все по-мобилен. Младите наши сънародници не правят изключение от тази световна тенденция. Как тогава да бъде обяснен и мотивиран допотопният, от гледна точка на европейската принадлежност на България, принцип на ОТСЕДНАЛОСТ. Самата дума ОТСЕДНАЛОСТ звучи архаично и засяда в гърлото, когато я произнасяме… Ама кой да обясни това на хората, когато дебатът тече по криви улици, водещи единствено до седалището на ДПС в София…