Западът и Хамас

Европейците и американците имат проблеми с палестинския кабинет. Или по-скоро със собствените си параметри за отношението към него: когато в началото на миналата година ислямистката партия Хамас спечели изборите и пое правителствените дела, ЕС и САЩ прекъснаха контактите си с това правителство и спряха финансовата помощ. Европейци, американци и естествено Израел виждат в Хамас терористична организация, с която не бива да се разговаря, докато тя не се откаже от насилието и не признае правото на съществуване на Израел.

Хамас не прие тези условия. Повече от година по-късно и след масивен натиск от страна на Саудитска Арабия Хамас се съгласи все пак да допусне в кабинета представители на партията Фатах на президента Абас и няколко безпартийни политици, които отдавна са изпълнили споменатите условия. Само че кой определя днес линията на палестинското ръководство? Хамас или умерените? От отговора на този въпрос би трябвало да зависи реакцията на Европа и Америка.

Реакцията не е еднозначна. Вашингтон не вижда нищо ново в новото палестинско правителство, а европейците – за кой ли път вече – отново говорят на различни езици: докато Лондон иска продължаване на натиска, Париж явно е готов на преки контакти с палестинското ръководство.

Дори САЩ искат да променят линията и да се държат към палестинците така, както подходиха към ливанското правителство по времето, когато в него влизаха хора на Хизбула: контакти с това правителство, но не и с екстремистите. Американският консул в Йерусалим даде вече личен пример като прие новия палестински финансов министър Салам Фаяд; занапред Вашингтон изглежда възнамерява да насочва през него отпусканата финансова помощ.

Ако американците поемат по този път, не след дълго примерът им сигурно ще бъде последван от Брюксел. Само че би било погрешно да се говори за вдигане на санкциите. Такива всъщност не е имало: министър Фаяд във всеки случай съобщи, че международната помощ за Палестина през 2006 е била два пъти по-голяма, отколкото в предходната година – данни, които се подкрепят и от Световната банка. Става дума за спешни помощи, отпуснати от Европа, арабския свят и ООН на личности или организации, които не са свързани с Хамас.

Така бъркотията е пълна: САЩ и Европа налагат ембарго, за да наложат промяна в курса на избраното палестинско правителство. Хамас не отстъпва, вместо това Западът е онзи, който променя позицията си. На всичко отгоре всички признават, че в условията на така наречените санкции обемът на помощите всъщност е бил двойно по-голям. Може ли да има по-силна демонстрация на безпомощност и липса на убедителни концепции?