Западът трябва да запази спокойствие спрямо Иран

Освен че засяга една от основните теми на изминаващата седмица, статията предлага задълбочен анализ на отношенията между Техеран и Запада, както и диференцирана картина на властовите отношения вътре в иранското ръководство. Ето какво пише ”Ди цайт”:

Нищо друго не окриля иранските хардлайнери така, както провала на Джордж Буш и Тони Блеър в Ирак. Освободен от агресивния Садам на запад и от непредвидимите талибани на изток, Иран се радва на самочувствие, породено от мисълта за водещата му роля в Средния изток. Претенциите на Иран към тази роля са извечни. Мирът в Близкия и Средния изток е невъзможен без съгласието на Техеран. В противен случай е достатъчна само минималната му подгряваща намеса и красивият саудтиски план за израело-палестинския мир ще бъде изпепелен. Не всички политически сили в Техеран обаче залагат на конфронтациято. Язвителните атаки на Ахмадинеджад не са по вкуса дори и на някои от консерваторите в Иран. Тирадите му срещу Израел, безсрамното му отричане на Холокоста и кресливата му риторика по отношение на атомната програма не могат да прикрият провала на икономическата му политика. Едно обаче обединява иранците: натискът отвън. Точно на това се опира Ахмадинеджад.

Дори и в иранското ръководство хардлайнерите не са сами. В Техеранския университет и в някои аналитични звена се срещат реформатори и консервативно насторени прагматици от бившите правителства на Рафсанджани и Хатами, които само чакат деня, в който отново ще имат думата в различните министрества.

Нищо друго не е желано така силно от от хардлайнерите на Ахмадинеджад , както конфронтацията със Запада. Досега в конфликта около атомната програма на Иран европейците и американците успешно избягваха поставенаната им в това отношение клопка. С много търпение те успяха да изковат широк съюз и да се обединят около такива санкции, които получиха подкрепата дори и на китайците и руснаците. Това единодушие е много по-ефективно, отколкото военните заплахи, за които всеки знае, че са неосъществими.

Дали наистина всеки? Според оценките на американски близкоизточни експерти в правителството на Буш има хора, които няма да си тръгнат от властта, преди да са спрели иранската атомна програма. ”Те са убедени в това, че трябва да вземат, ако се наложи и най-крутите решения, които обаче в последствие ще се окажат правилните”, казва експерт по иранската политика в нюйоркския съвет за външни отношения.

Означава ли това, че наистина всики опции спрямо Иран остават отворени, така както продължава да твърди американският президент Буш? В това отношение Конгресът във Вашингтон е крачка напред. Темата за смяната на режима в Техеран, един от любимите проекти на американските неоконсерватори, е на практика мъртъв. Не само защото Америка не е готова да плати цената за това. Гражданската война в Ирак показа и на онези, които до сега не знаеха, че демокрацията не може да бъде наложена отвън. Демкорацията трябва да има на какво да се опре в една страна, да бъде извоювана.

Няма по-благодатна почва за това в Средния изток от Иран. Иска се обаче търпение и сътрудничество. То не бива да бъде в противовес на санкциите на ООН дотогава докато те са насочени директно срещу правителството на Ахмадинеджад. Западът обаче не бива да изпуска нервите си . Това може само да се хареса на фанатиците в Техеран и да съсипе мъчително извоюваното единство срещу иранската атомна програма, предупреждава седмичникът Ди Цайт.