Започна предизборната борба за палестинските президентски избори

Предизборната борба за президентските избори в Палестина вече е в ход. На 9 януари ще бъде избран наследникът на Ясер Арафат, който ще оглави палестинската автономна управа. Би било огромна изненада, ако той не се казва Махмуд Абас. Статутът на Абас като нов лидер на ООП е толкова безспорен, а преднината му в допитванията – тъй категорична, че всякакъв друг изборен резултат изглежда немислим. Тъкмо поради това обаче хората в обкръжението на Абас предупреждават, че прекаленото самочувствие може да изиграе лоша шега. Ако отнапред се смята, че изборите са предершени, мнозина избиратели може изобщо да не гласуват, тревожат се съветниците на Абас. А недостатъчната избирателна активност няма да бъде добър знак за тъй желаната демократизация на палестинското общество. Защото президентските избори на 9 януари всъщност са само стартът на един процес. През пролетта или лятото ще се проведат избори за палестинския законодателен съвет – парламентът на автномните области. Тези избори вече наистина ще бъдат изпълнени с напрежение, защото в тях ще кандинатстват и представителите на радикалното ислямско движение Хамас. На тях вероятно ще се види доколко хората действително са се отчуждили от своето настоящо политическо ръководство, непрекъснато обвинявано в корупция. От изборите палестниците очакват началото на нова ера, те очакват възникване на прозрачни управленски структури, на демократично общество, а и по-добри стартови позиции за подновяването на мирните преговори с Израел. И изарелското правителство възлага големи надежди на бъдещото, демократично избрано ръководство в Рамала. Или поне – тези надежди ще продължават да бъдат актуални дотогава, докато палестинското ръковдство изпълнява изискванията на Израел и обуздава агресиите срещу еврейската държава. Външният министър Силван Шалом даде ясно да се разбере, че Израел доста е вдигнал летвата. Той разкритикува речта на Махмуд Абас при старта на предизборната му кампания и я нарече неприемлива. В тази реч Абас посочи, че изтеглянето на изралеските войски от ивицата Газа и част от Западния бряг на река Йордан не е достатъчно – Израел трябвало да се изтегли от всички окупирани територии.

Но ако палестинските политици нямат право да изричат на глас дори такива очевидни неща, без да бъдат обвинявани в екстремизъм, то тогава мирното бъдеще на Близкия Изток изглежда доста съмнително.

Предстоящите избори събуждат много надежди, но въпреки това не бива да се забравя едно: на 9 януари пред урните е призовано едно население, което от 37 години живее под окупация, което вече от години е затворено в малки анклави, което не може да се придвижва и да се развива на свобода. Тези избиратели ще гласуват за автономна управа с ограничени правомощия, а не за пълноценно правителство на суверенна държава. При такива обстоятелства човек трябва да е голям оптимист, за да повярва, че мирното бъдеще ще настъпи всеки момент.