Застаряващо общество – демографското развитие в Германия

Почти всички хора искат да имат дълъг живот и да го прекарат по възможност в добро здраве и благосъстояние. В Германия за мнозина това желание се осъществява, което е радостен факт. Причина за това е не само напредъкът в медицината, а и обстоятелството, че опасният и тежък физически труд в предприятията се поема вече не от хората, а все повече от модерните машини, че околната среда, например, въздухът е значително по-чист, че условията на живот като цяло съществено са се подобрили в сравнение с предходни десетилетия. Германците можеха да са доволни, ако не беше една голяма опасност, а именно, че германското общество застарява и вече от десетилетия раждаемостта намалява.

Проблемът се състои в едновременното намаляване и застаряване на населението. Разноските по социалната сигурност и грижа за населението все по-трудно могат да се покрият, защото все повече намалява броя на хората в трудоспособна възраст, които финансират социалните вноски и данъците в социалната държава. Според прогноза на Федералната статистическа служба през 2050 година Германия ще има само 70 милиона жители, 12 милиона по-малко, отколкото днес. Това означава, че все по-малко хора в икономически активна възраст ще трябва да финансират социалната издръжка на все повече пенсионери. Ако днес на 100 души в трудоспособна възраст, т.е. хора между 20 и 60 години, се падат 44 пенсионери, през 2050 година това ще бъдат 80 пенсионери.

Развитието е такова от десетилетия насам и не може да се спре. До скоро хората все още вярваха, че следващите поколения ще могат да понесат натоварването, че техните плещи са по-широки. Само че сегашното поколение завещава на децата и внуците си тежко бреме: почти непреодолими държавни дългове, разклатена инфраструктура, значителни недостатъци в образователната система, както и грешки в направляване на изпълнението на обществените задачи. Държавата изразходва твърде много средства за потреблението на гражданите и твърде малко за инвестиции в образованието, науката и развитието, да не говорим за изграждането на финансови резерви за все по-изнемогващата социална система. Голяма загриженост буди проблемът за федералните субсидии на пенсионните каси. Те бързо нарастват. Ако през миналата година те са възлизали на 54 милиарда евро, за 2007 година са планирани 57 милиарда. До 2017 година ще възлизат на 76 милиарда евро. Поради застаряването на обществото и увеличаването на продължителността на живота, т.е. поради това че броят на пенсионерите нараства и че успордно с това нараства продължителността на живота, до 2017 година разходите на пенсионните каси ще нараснат от 196 милиард евро понастоящем на 280 милиарда. Социалната държава става, с други думи, все по-скъпа. Има само един изход: държавата трябва да редуцира субсидиите, което вече се прави в областта на пенсионното осигуряване. Ако гражданите не се възползват от изгодните оферти за допълнително частно осигуряване, както е засега, това осигуряване ще трябва да стане задължително. В противен случай държавата в крайна сметка ще трябва да компенсира липсите в пенсионното осигуряване с редуциране на социалните помощи. Рано или късно принципът на частното осигуряване ще намери приложение и в здравното осигуряване.

Гражданите вече не могат да се осланят само на държавата; те ще трябва сами да поемат отговорността за осигуряване на старините си и за рисковете в живота. Но това няма да бъде достатъчно. Важно е също да се работи повече. Съкращаването на работното време се оказа погрешно решение, което оскъпи труда и доведе до изнасянето на производство и работни места в страни с евтина работна ръка. Отбранителната стратегия, а именно очакването, че намаляването на населението ще доведе до ликвидиране на безработицата, е погрешна. Проблемът трябва да се реши офанзивно, да се удължи границата на възрастта за пенсиониране и по такъв начин да се скъси времето до началния момент за изплащане на първата пенсия. Необходимо е да се увеличат също така участието на жените в производството и производителността на труда. В крайна сметка това ще позволи държавата да инвестира повече в образованието, науката и модернизацията на инфраструктурите. Няма друг начин за преодоляване на последиците от демографското развитие.