Застрашена ли е сигурността на Германия?

Ако попитате някой тексаски началник на полицията, как най-добре могат да се предотвратят случаите на амок в училищата, отговорът можe и да гласи :” като се въоръжат всички ученици и учители – и то по възможност с едни и същи оръжия”. Училищен мир чрез паритет на оръжията, сигурност - благодарение на оръжия. Германският министър на вътрешните работи Шойбле все още не е сгигнал така далеч, главно поради това, че е принуден да се съобразява с коалиционния си партньор от социалдемократическата партия. Той обаче не крие, че ще има направена решителна крачка към въвеждането на тексаски условия в Германия.

Възрастовата граница за притежаването на спортни оръжия с голям калибър беше увеличена на 21 години след трагедията с един ученик, изпаднал в амок в Ерфуртско училище през 2002 г. Шойбле искаше отново да снижи възрастовата граница на 18 години с аргумента, че вдигането на възрастта не е допринесло за повече сигурност. Защо тогава, лимитът да не се намали на 15 или дори на 12 години, за да се изпробва, как ли това ще се отрази на сигурността? Етюдът на Шойбле беше актуален точно 48 часа, след което той безславно и беззвучно оттегли предложението си. А това показва нагледно, с колко здрава ръка се управлява тази държава.

Още по-сериозно е положението на другия фронт, открит от министъра. С биволско упорство той държи на предложението си, да се даде право за онлайн-претърсвания на компютри, без хората нищо да подозират за тази намеса в личната им сфера. При това е предвидено да се изполват т.нар. троянци – т.е. програми под прикритие, които се разпращат от фиктивни лица или институции по и -мейл и после светкавично се разпространяват из целия софтуер, претърсвайки го за определени съдържания, които се предават на следствените органи. Баварският министър на вътрешните работи Бекщайн не вярва, че някой ислямски терорист, ако е получил и -мейл от Данъчната служба, веднага ще се хвърли да го отвори, но въпреки това не изразява съмнения относно проекта на Шойбле. Щрук от социалдемократическата партия също не иска да остане по- назад. Той иска да защитава не само свободата на Хиндукуш, но и чрез прикрити онлайн- разследвания и подправени адреси. За голямата коалиция, управляваща Германия, нарушаването на конституцията по този въпрос, явно отдавна вече засега само въпроса, как да стане това.

Всичко това не е ново. В социално-либералната, а по-късно и християн-либерална коалиция от края на 70-те години ставаше дума за допустимостта на “специалните разузнавателни средства” като например подслушването на телефонни разговори , с цел намаляване на организираната престъпност. Министърката на правосъдието Лойтхойзер –Шнаренбергер навремето подаде оставка в знак на протест срещу това, че една голяма коалиция на бърза ръка премахна гаранираната от конституцията неприкосновенност на жилището и неимоверно облекчи монтирането на подслушвателни устройства в частни домове. Само благодарение на Конституционния съд, тенденцията към създаване на “държава на сигурността” можа да бъде смекчена до голяма степен. Управляващите обаче не се поучиха никак, защото онлайн-претърсванията, за които става дума сега, са също толкова тежка намеса в личната сфера, както и инсталирането на подслушвателни устройства. Най-срамното поведение по повод защитата на основните права, демонстрира отново социалдемокатическата партия. Тя не се противопоставя на Шойбле и Бекщайн, а хитрува тактически и е готова да гласува “за”, ако Конституционният съд пусне закона.